Недялко Йорданов (лична страница)
Никога не е било чак така… Ще си отида от този свят, без да видя най-после българин да прегърне българин като роден брат. Дали е такава по начало човешката природа и това да е завинаги невъзможно… Дали нищо от нас не зависи?
ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
Как ми се иска да е силен… Да е сплотен народа….
Напразно… Няма да се справим с човешката природа.
Опитвам се да проумея сегашната омраза.
А любовта… Самотно цвете увяхва на перваза.
А толкова сме малко всъщност… И пак не можем… Жалко!
И ставаме от ден на ден… О, ужас!.. Все по-малко…
Такава ли ни е съдбата… Дойде уж свободата…
Напразно… Цели сто години как брат убива брата…
Къде са светлите, прекрасни, забравени завети
които с кръв ни завещаха убитите поети?
Разстреляни и изгорени… И нямаме ли памет?..
И как фалшиво… в тяхно име…съзнателно ни мамят…
Такива ли сме по рождение?.. Такъв ли е човека?
Все още никой не го знае… Какъв? От памтивека…
Дали от дивите маймуни са неговите гени…
Или от двойка извънземни и предопределени.
Не ми се мисли… Няма смисъл… Извечната загадка!
И кой ли ще я разгадае… В безкрайността ѝ кратка.
А ми се иска да е силен… Да е сплотен народа…
Но как да променим във нас човешката природа.
България! Родино моя! Разкъсана и малка!
Поне не разрешавай, мила, да бъдеш залъгалка
и частна собственост на чужди, подмолни интереси…
Огледай се… И освести се… И проумей къде си…
И събуди у нас отново любов, а не омраза.
И цветето полей със сълзи на радост… На перваза…
И аз…Един от всички… Искам тез думи да ти пратя.
Нали сме българи… От нине до днес… Сестри и братя!