Написано от Биволъ
от Иво Алексиев
Изборите на 11.07. обещават да са преломен момент. По демократичен път Суверенът изглежда решен да си върне овладяната от задкулисници държава. Мечтата на поколения българи може и да се сбъдне:
Равни права!
Равни възможности за развитие на всеки един от нас!
Бъдеще без грабеж!
Без страх, че и да спазваш закона, овладени от задкулисие институции на собствената ти държава те третира като враг…
Най-сетне може и да се усетим единен народ. Не както до сега в нерадостната ни история разделени на малцина свои или чужди грабители и голямото ограбено мнозинство. Талант и умения за оттласкване на страната от плачевната позиция, която заема сред европейските нации, не липсват. Просто не бива повече да се пречи!
Миналогодишните протести бяха ницчеанско зазоряване. Предизвести се гражданска енергия за промяна. Съответно на 4.04. мнозинството българи пристъпи към демонтаж на модела ГЕРБ. Желанието за промяна стана изборен резултат. Очакванията за 11.07. са мнозинството окончателно да даде мандат за отърваване от клиентелизма, наложен от ГЕРБ и патриотите – който негласно бе одобряван и облагодетелстваше и ДПС. Клиентелизмът, който компрометира ресурсите, талантите, мечтите и природата на България. Поради който в ЕС нацията ни си остава най-бедна и …най-бързо топяща се. Клиентелизмът, в който проличават практики и кадри на тоталитарното минало.
Пък нека после бившият вече премиер Бойко Борисов ви разказва колко репресиран бил дядо му…
Истината за състоянието на държавното управление е смущаваща. Временното правителство в краткия си мандат отгърна шарения воал, с който досегашните управляващи прикриваха корупцията. Лъснаха схеми. Несправедливости. Схеми и несправедливости, които гражданите изтърпяват. Които спъват развитието на страната.
Разхищенията на държавен ресурс, за които обществеността узнава, са главозамайващи. По видимото състояние на държавата досега само се досещахме за размера им. Фантазията ни обаче се оказа слаба за реалните измерения… Дори служебният премиер Стефан Янев, който все някак трябва да е бил подготвен за това, което го очаква, изглежда стъписан. Пред БНР споделя:
„Порази ме мащабът на това, което заварихме.“
Информиран от тайните, партньорските служби и съветниците си за мошеничеството в държавното управление, президентът Радев направи това, което заеманата от него длъжност му повелява. Алармира, че управляващите в невидими за обществеността манипулации провалят както България, така и всеки един от нас. Разбираем става призивът му: „Мутри вън!“. Тези, които тогава счетоха възгласа на държавния глава за преувеличен, сега разбират емоцията му. Все повече българи, включително симпатизанти на ГЕРБ и патриотите – а може би и на ДПС, осъзнават, как бившите управляващи успешно са ги залъгвали за намеренията си и състоянието на държавата. Как Суверенът е станал публика в театрално представление, старателно измисляно, режисирано и сценографирано от ГЕРБ. С подкрепата на политическите им партньори, олигарси и овладени медии. Че докато бившият премиер просълзява от сцената с образа на запретналия в черна джипка ръкави слуга на народа, негови протежета – образно казано – прибират ценностите от палтата в гардеробната. Не, не считам, че на фона на ежедневните корупционни разкрития тази метафора е пресилена! И вероятно основно с такива метафори ще запомним управлението на ГЕРБ.
Не вярвам, че ще си върнем някаква съществена част от неправомерно дадените пари. От правна гледна точка схемите изглеждат изкусно изпипани. Най-тежкото наследство обаче, което според мен ще остави управлението ГЕРБ, ще бъде поквареността на отгледания от тях бизнес елит. Голяма част от който е забогатял, не защото се е доказал на принципа на свободната пазарна конкуренция като приносител на ползи за обществото, а единствено поради близостта си до управляващите и достъпа си до задкулисните им схеми. Това е бизнес елит с покварен манталитет, чийто успех е вкоренен в корупция. Едва ли някой може да прецени колко време ще е нужно за превъзпитанието му. Дори да се подобри значително работата на правосъдието.
Подобно бреме наследяваме в държавната администрация. Зависимости и поквара, които ще чистим с години – ако въобще успеем. Ами управлението на държавните дружества? Виждаме немалка част от тях да се ползват като касички за лично облагодетелстване. Промяната на всичко това ще отнеме години, но имаме ли избор? Алтернативата е да продължим да съществуваме на европейското дъно.
Не бива и да допуснем новите управляващи да злоупотребят с гражданската енергия за промяна. Да залитнат към старите навици. Толкова много месии ни се изредиха вече, а … ето къде сме. Не бива да допуснем просто да заемат местата на старите корупционери и станат новите диспечери на задулисието – новите разпределители на задкулисни подяния. И тук отново опираме до гражданското общество или иначе казано до всички нас. Няма кой друг да ни свърши работата! Съумее ли гражданството да осъществи контрол над властта, може и да успеем.
А за да подобрим контрола, трябва да настояваме за стъклена държава. За държава в която всяко, ама наистина всяко едно управленско решение е видимо и проследимо. Само така ще можем да мерим, изпълняват ли новите управници дадените обещания за промяна и работят ли в полза на избирателя. Вероятно ще трябва да се сменят много закони и административни практики. Надявам се и дигиталното управление бързо да напредне, като безкомпромисно в реално време излага онлайн на показ пред обществеността всяко управленско решение, всеки административен акт. В името на обществения контрол правата на секретност и неоповестяване, които законът дава на администрацията, трябва да се сведат до минимум.
И разбира се чистителният процес в държавата няма как да се случи без свободни и независими медии, спазващи журналистическите стандарти. Дигитализацията дава възможности за живителна конкуренция в медийната среда. Надявам се така поръчковите манипулации да срещат все повече съпротива.
11.07. ще бъде паметна дата.