Изредиха се какви ли не другари – комунист до комуниста, и властта от комунист на социалист – господа наследници, до другаря Радев и младите, умните и другарката Нинова

Разни тук плачат за социализъма и комунизъма.

Дайте кофа, сълзи лея. Искам си Недоносчето! Какъв прекрасен живот беше! Лично другаря Живков ни представи чудото.

“ Недоразвито общество“, което се разви до Недоносче. Град Димитровград, а и всички други български градове и села щяха да са пълни с хора, нямаше да има бягство на млади хора в Западната чужбина, защото всяка чужбина гледахме през крив макарон.

Мъчно ми е за митингите на 9ти и на 7ми. Как весело скандирахме –Ка Пе Ес Ес, Бе Ка Пе – и пак, до насита. Защото за къде е БКП без КПСС. Слънце и въздух.

Най- мъчно ми е за Москвича, за магазините, пълни с празни рафтове, за почивките зиме и лете с карта. А за ключа под изтривалката, не се сдържам вече.

Крадеше се пак, но малко – телевизорът, видеото, хладилника, посудата, друго нямаше за крадене по домовете. На Тодор Колев, Бог да го прости, чистачките крадяха редовно, моите също, гумите с джантите, радиото от колата ми смъкнаха два пъти, но в Кореком, да е жив и здрав, има всичко. Само приятели да имаш, дето са работили в Либия.

Пък за Либия, като стана дума, – две агнета ми отидоха в Техно експорт строй, и дамаджани, бутилки, но не успях. Мизата ми се оказа тънка. Та си кретах тук у нас, направих си вноска за Лада, но и това не дочаках. На 16тата година – дойде Демокрацията, та си изтеглих вноската и захванах бизнес, дето още ме мъчи. Пустата Демокрация, дето ни донесе другаря Луканов, предаде я на другаря Младенов, той пък я предостави за управление на другаря Станишев, изредиха се какви ли не другари – комунист до комуниста, и властта от комунист на социалист – господа наследници, до другаря Радев и младите, умните и другарката Нинова, че и Копейкин набира сили, та с песен на уста продължаваме да си строим Недоносчето.С БКП напреееед! С КПСС по-напрееед! Ураааа!