Написано от Стоян Николов-Торлака, Биволъ
Репликата на изкуството и изкуството на репликата
„Това е абсурд и е недопустимо. Това е кощунство спрямо паметта на Майстора. Обезателно трябва да се преустанови”.—„Хората, съпреживявайки лично един проблем – не само в областта на трансполовата общност, те се ангажират. Така се случи и с мен. Аз бях докоснат по лична причина и когато започнах да работя по този проект осъзнах, че той е първи и никой не обръща внимание на трансполовата общност, разбрах, че ще има по-голямо значение от едно мое лично усещане за нещата”.
Това са цитати. Отнасят се за едни картини на Владимир Димитров – Майстора, за едни трансполови, за едни дискусии, едно финансиране от държавен фонд и едни интерпретации на изкуство. Първият цитат е от човек, който защиЩава милото и родното, свято, недостижимо… ЗащиЩава го на принципа на пуризма. Като Матросов на амбразурата го защиЩава.
Поне на думи. Когато го чета, смилам информацията приблизително така – „Долу ръцете от Майстора! Скандално посегателство над един от символите на българщинАта!“.Думите от вторите кАвички в курсив са на автора.
Човекът, използващ купешки словоформи, за да каже нищо. Ама нищо с нищо. И го прави с тайнственост, още по-лишена от каквато и да конкретика. Ще си позволя да повторя част от първия цитат. Не, не го правя, за да пълня текст. Не ми плащат на дума, спокойно.
„Аз бях докоснат по лична причина и когато започнах да работя по този проект осъзнах, че той е първи и никой не обръща внимание на трансполовата общност…“. Тия главни букви, дето слагам не на място, наблягането на „съпреживявайки лично“, „бях докоснат“, „трансполовата общност“ и така нанататъка, и така нанататъка, също не са случайни.
Просто са израз на една проста мисъл, която бих могъл да изразя с няколко изречения, но графоманията ми не ми го позволява.Правите си буря в чаша вода, пичове. Крещите за внимание.
А „медиите“ охотно ви поставят в центъра на някаква измислена драма, а после я раздухват дотолкова, че половината народонаселение застава от едната страна на барикадата и сипе огън и жупел, а другата половина отвръща. От другата страна на барикадата.
С жупел и огън. И търси в интернет кой е тоя. А това за вас си е чисто покачване на рейтинг. Колкото по-мелодраматично се представите, толкова повече рейтинг. Това е целта на всеки „творец“, нали така?
Едни с умения, други с циркаджийски номера. Кой както може. Истината е между редовете и на мен поне ми се струва много проста. Има проект. Въпросният фонд го финансира. Доколкото разбрах, с десетина хиляди. Нищо особено. Пари по чекмеджета, изнасяне с чували на десетки милиони, инхаус процедури, аутхаус тераси, ограбване на банки… Нагледали сме се дотолкова, че, както се казва „к‘во са десет бона за наш‘та фирма!?“. Тук обаче нещата са на няколко лесно разгадаеми пласта. Държавата е дала пари за нещо, което е политкоректно.
Няма какво да се лъжем. Толерантността към различните отдавна е явление, което прие ясните очертания на гротеска. Това в никакъв случай не е по вкуса на истинските „различни“. Те са чувствителни хора, които не крещят за внимание. Напротив. Искат просто да бъдат оставени на мира. Такива, каквито са.И чисто и просто са използвани. От нуждаещи се от своя миг слава псевдотворци, псевдо пазители на патриархалните ценности, псевдовсякакви хора, неспособни да попаднат под светлината на прожекторите по друг начин. Именно тук се корени антагонизмът в обществото. С любезното съдействие на „медиите“, разбира се.
Махаме лицата на момите от картините на Майстора, слагаме им лица на трансполови. Всичко е супер! Значи сме хем модерни, хем помагаме на една действително неглижирана от социума част от него.
Да, ама някой е силно скандализиран от посегателството върху паметта на Майстора. И се започва драмата. В шоубизнеса, колкото и реплика на истинския шоубизнес да е конкретният казус, както и цялата ни действителност, е важно да има драма. Скандал. Драмата и скандалът продават.
Народът се разприказва по темата. Поинтересува се кои са творците, които са посегнали на Майстора. Поинтересува се и кои защиЩават непреходното му художествено наследство.
А на Майстора му е през Шишковци-те, че някакви си неспособни да създадат оригинално творчество, чрез което да защитят кауза или да помогнат реално на някоя маргинализирана група от обществото ни, се опитват да кряскат за внимание на негов гръб.
През шишковци-те му е и за ония, които вардят паметта му. Той затова е Майстора. Защото евтини тарикатщини не са отразени в творчеството му. Не става със заучения въпрос на даскалката „Какво е искал да каже автора?“. Каквото е искал да каже Майстора, казал го е.
Чрез своите неповторими изразни средства. Затова и е непреходен.Някои се опитвали да го копират или защитават по благовидни причини, но с тайната мисъл да извлекат някаква полза? На кого му пука? Със сигурност не и него.