Ако преди освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Руссия война с Турция за нашето освобождение е война, не за освобождението на „бедных славян“, а за разширението на русската Империя и за завладяванието на Балканите и България от Руссия, – нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение.Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че „православна Руссия“, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него русски царе, да завземат Цариград; но нашите понятия за тия русски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград.
Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че с стремлението си, да завземе Цариград, Руссия ще завладее окончателно и България.
Като са гледали, че тази държава предприема няколко пъти война с Турция, те са мислили, че нейната цел не е да завоевава территория от отоманската империя, а – да освобождава нас българите.
Еднаквостта на религията и славянската племенност са спомогнали твърде много за затвърдяванието на туй убеждение. Сполуката да се сдобием с църковна автономия през 1870 г. още по-вече усили това убеждение.
Едва в последните години, преди освобождението ни, някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В. Левски, бяха захванали да исказват съмнение в добрите намерения на Русия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстания. Но тия техни съмнения не се изказваха тъй ясно и публично, за да можеше да се образува едно мнение в обществото.Техните думи се вземаха от всички като исказвани под влиянието на нихилистически стремления, а не проникнати от дълбоко съзнание. Освен туй, нямаше нито един пример, на който можеше да се укаже, че русите работят за завладевание на Балканския полуостров, а не за освобождението на България.
Примерите за постъпките на Руссия с Полша и Крим не бяха никак тогава убедителни за нас българите, които бяхме навикнали вече да получаваме подаръци от Руссия за църквите и други благодеяния.Полша и Крим са исповядвали друга религия, и за туй, мисляхме си ний, Руссия е постъпила с тях така жестоко, но българите са православни, следователно към тях тя ще бъде по-милостива.
Войната през 1877-78 г., която се обяви под общеизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Руссия към България.
Никой не можеше да помисли даже, че Руссия крие каквито и да било цели с нахлуванието си в Балканите, освен създаванието на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя русско-задунайска областъ.
И ако се намираше такъвзи смелчак, ний, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не злослови против освободителката ни, която, казвахме си ний, зарад нас хора истрепа, пари похарчи с миллиони, и хиляди още други неща, без да съобразим, че всичките разноски за тази война ще паднат пак на гърбът на българина, както и стана.
Нашите „братушки“ обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държвицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане русска-задунайска област.Кой би могъл от нас българите в него време да помисли подобно нещо и до подозира, че Руссия устроява своя област, а не България? И кой би посмял да го каже открито? Или, ако го кажеше, кой щеше да бъде онзи, който би намерил в себе си достатъчно сила и подготвен ум, за да го повярва?Между тем, при онуй всеобщо наше омайване, това, което попосле видяхме да се случи в България и което докара 27 Априлий 1881 год. и грозния 9 Август през 1886 год. с всичките му последствия, се е крояло и тъкмяло още тогава. Още тогава русските дипломати са ни скроили кюляфа и определили за по-нататък времето, когато ще го нахлуят на главите ни.
Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из секретните архиви на русските консулства, документи, които дохождат да искажат пъкленните планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка – Руссия.Тия документи са добити от бившия русски чиновник, драгоман при русското консулство в Русее дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон. Историята на тяхното измъквание е известна.
В битността си като драгоман в русчукското [*] консулство, на г. Якобсон – след оттеглюванието на русските консули заедно с Каулбарса, – е било временно възложено заведвание на консулството и съхранението на секретната архива.
Като човек, който се възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г. Якобсон, се е въсползувал от случая и измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България, и беше побегнал от Ромъния в Лондон.Вследствие на старо познанство с него, нашата редакция, като видя по русските вестници, че Якобсон бил измъкнал някои секретни документи и бил побегнал в Лондон, – се обърна към него и го помоли да ѝ достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение.
Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни.
Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. Сборник исторически документи
Линк към текста: