Днес, в деня на Холокоста и на невинните жертви на хитлерова Германия, довела до нечувано и невиждано масово изтребление на милиони евреи, нека да си спомним, че морал в политиката има и може да има.
Доказа го българският Цар Борис III, подложен на жесток натиск от страна на тоталитарна Германия и устоял, не допуснал депортация (изселване) на евреите от държавните граници на България.
Нещо повече, през цялото време на войната в България се укриват германски, австрийски, полски и т.н. евреи. Така освен своите евреи, България спасява и много чужди.
Цар Борис III и уникалното спасяване на евреите в България
Даниела Горчева
На процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 г., когато документите от германските архиви вече са внимателно проучени, а свидетелите – все още живи, Холокостът се разглежда страна по страна.
Благодарение на този съдебен процес на света става известен подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) извън България евреите, намиращи се на територията на Царство България.
А както се разбира след края на войната, по този начин българският държавен глава спасява евреите в България не само от депортация, но и от неминуема смърт.
Става дума не само за около 50 хиляди евреи, които са български граждани, но и за много чужди евреи, които по време на войната се укриват в България.
Между тях има германски, австрийски и полски евреи, както и много деца от еврейски произход. Още след аншлуса на Австрия стотици деца са приети в България с посредничеството на международния Червен кръст и отглеждани до края на войната в български семейства.
Някои евреи чужденци прекарват войната в България с документи, издадени им от български власти, че са на почивка с лечебна цел. Те също оцеляват, благодарение на отказа на България да изсели вън от страната еврейското население.
България е единствената страна, в която евреите след войната са повече отколкото преди войната.
Eто защо, излизайки от съдебната зала, израелският прокурор Яков Бар-Ор заявява пред събралите се израелски и американски журналисти, а изявлението му е публикувано в десетки американски и израелски вестници:
„Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал евреите в България.“
(вж „Boris was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria’s Jews.“; The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата.)
Да се противопоставиш на водената от Хитлер политика, особено по въпроса за евреите, се е изисквало не само смелост, но и огромен такт и съобразителност.
Когато обяснява провала на исканата от нацистка Германия депортация на евреите от България, въпреки изпращането на самия Данекер, Айхман признава: „с хитри български номера цар Борис бойкотира политиката на Райха по еврейския въпрос.“
Всъщност това, което постига цар Борис, е изумително.
Нека обаче да дадем думата на Хана Аренд:
„България има причини да е благодарна на нацистка Германия… И въпреки това България нито се показва благодарна, нито нейното правителство или народ проявяват слабостта да възприемат политиката на „безпощадна твърдост“.
Най-учудващо от всичко обаче е обстоятелството, че в пояса със смесено население, в който антисемитизмът е по принцип широкоразпространен сред всякакви етнически групи, придобил качеството на официална правителствена политика далеч преди идването на Хитлер, на българите липсва каквото и да било „разбиране по еврейския въпрос“.“
В германските документи, чийто архив попада в ръцете на съюзниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското правителство срещу този натиск.
Това е доказано и на процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 година:
„Прокурор Бар-Ор:
Документ No 1036 представлява писмо с дата 17 май 1943 г., изпратено от Гюнтер до фон Таден във външно министерство и свързано с отношението към еврейския въпрос в България. Той споменава, че в България все още има 51 000 евреи, които представляват значителна опасност за немските въоръжени сили. Говори за извинението, използвано от цар Борис и др.
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/942.
Прокурор Бар-Ор: Документ No 191 е друг доклад, подписан от Хофман и преподписан от Бекерле. Датата му е 7 юни 1943 г. В доклада се казва, че през април ситуацията се е влошила „тъй като българското правителство вече открито подкрепя становището на Царя относно евреите”….
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/943.
Прокурорът Бар-Ор: „Изселването на евреите от София в провинцията е завършено. 20 хиляди са изселени. Но всеки, който чете тези документи, разбира, че това е само претекст, използван от властите, за да избегнат натиска на германците евреите да бъдат депортирани извън страната.“
Председателстващият съда:
„Казвате, че българското правителство е изселило евреите от София в провинцията?“
Прокурорът Бар-Ор:
„Да, но за да избегне натиска. Това става напълно ясно от документите, които са представени.“
*
На последната снимка виждате прочутата писателка Angelika Schrobsdorffs като дете в София с подарено й котенце.
Тя, майка и сестра й са германски евреи и идват в България по време на Втората световна война, където прекарват на сигурно цялата война и така са спасени.
Докато беше жива, световно известната писателка не спираше да разказва истината за България в романите си и в интервютата си.
Сестра й Бетина се влюбва в Димитър Станишев, омъжва се за него и остава в България, преживявайки ужасните години на комунистическия режим и споделяйки трудната съдба на семейство Станишеви по време на комунизма.
Книгата „Ти не си като другите майки“, в която Ангелика Шробсдорф разказва за живота си в България по времето на Втората световна война е преведена на български от Darja Haralanova