Десантът в Нормандия е военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх, част от Втората световна война.
Самият десант започва на 6 юни 1944 на брега на Северна Франция в областта Нормандия, но е резултат от дълга предварителна подготовка и операции за дезинформация на противника. С десанта се дава начало на Битката за Нормандия, част от операция „Овърлорд”, целяща откриване на втори фронт срещу Нацистка Германия в Европа. Фелдмаршал Ервин Ромел е командир на германските сили в района, като Адолф Хитлер му е възложил развиването на укрепленията по Атлантическия вал в очакване на съюзническото нахлуване.
В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съда и близо 11 000 самолета. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на САЩ. Успехът й спомага за откриването на втори фронт в Европа. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците – около 4000 души убити, ранени и безследно изчезнали.
За място на десанта се вземат предвид четири места – Бретан, Котантен, Нормандия и Па дьо Кале. Тъй като Бретан и Котантен са полуострови, би било възможно немците да отрежат съюзническото настъпление в относително тесен участък, поради което тези места впоследствие биват отхвърлени. Па дьо Кале е най-близката точка в континентална Европа до Великобритания, немците я считат за най-вероятното място за десант и следователно е тежко укрепен район. А и този район не предлага големи възможности за настъпление, тъй като граничи с множество реки и канали, докато десант на дълъг фронт в Нормандия би позволил едновременна заплаха срещу пристанището на Шербур, пристанищата на запад в Бретан и сухопътна атака срещу Париж и накрая срещу Германия. Така е избрана Нормандия като място за първоначалния десант. Най-сериозният недостатък на нормандския бряг е липсата на пристанищни съоръжения.
Морските десанти общо на шест места в Нормандия са предшествани от парашутни операции около Кан на източния фланг, за да се подсигурят мостовете над река Орн, и северно от Карантан на западния фланг. Американците, които трябва да десантират на плажовете Юта и Омаха, имат задачата да превземат Карантан и Сен Ло на първия ден, а след това да отцепят полуостров Котантен и накрая да превземат пристанищните съоръжения на Шербур. Британците при плажовете Суорд и Голд и канадците при плажа Джуно трябва да защитават фланговете на американците и да се опитат да установят писти за самолети около Кан през първия ден. Стабилен плацдарм се предполага да бъде установен, където да се съединят всички нахлуващи сили, както и да се задържи всичката територия северно от линията Авранш – Фалез за първите три седмици.
Обезпокоен от десантите при Сен Назер и Диеп през 1942 г., Хитлер нарежда да се построят укрепления по Атлантическия бряг от Испания до Норвегия, за защита от очакваното съюзническо нахлуване. Планът предвижда 15 000 фортификации с гарнизон от 300 000 войници, но недостигът на суровини (главно на бетон и хора) довежда до това, че повечето от укреплението така и не се построяват.
Фелзмаршал Ромел, който е командващ група армии „Б” от немските сили във Франция смята, че брегът на Нормандия може да е възможно място за десант, така че нарежда построяването на отбранителни съоръжения по този бряг. Освен бетонни оръдейни гнезда на стратегически точки по крайбрежието, той нарежда поставянето на дървени колове, метални триподи, мини и големи противотанкови препятствия на плажовете, които да забавят приближаването на десантните съдове и да възпрепятстват движението на вражеските танкове. Очаквайки съюзническите сили да пристигнат по време на прилив, той нарежда много от тези препятствия да бъдат поставени при максималната точка на прилива. Пак по заповед на Ромел броят мини по крайбрежието е утроен.
Десантът в Нормандия е най-голямото нахлуване по море в историята, включвайки близо 5000 десантни съда, 289 ескортиращи съда и 277 миночистача. Близо 160 000 войници преминават Ламанш, като към края на юни броят им вече е нараснал до 875 000. Съюзническите жертви през първия ден са поне 10 000, от които 4414 са потвърдени. Немците губят около 1000 души.
Съюзническите планове за нахлуване включват превземане на Карантан, Сен Ло, Кан и Байо на първия ден, докато всички плажни фронтове (освен Юта) са свързани на една фронтова линия на разстояние 10 – 16 км от плажовете. Никоя от тези цели не е изпълнена този ден. Петте плажни фронта са свързани в общ фронт чак на 12 юни. Кан, който е една от основните цели е превзет едва на 21 юли. Немците нареждат на френското цивилно население да се изнесе от потенциалните райони на военни действия в Нормандия. Цивилните жертви по време на десанта и на следващия ден възлизат на около 3000 души (в полунощ преди десанта над 2200 британски, американски и канадски бомбардировача атакуват цели по крайбрежието и във вътрешността на страната).
Победата в Нормандия произтича от няколко фактора. Немските укрепления по Атлантическия вал са само частично завършени – малко преди деня на десанта Ервин Ромел докладва, че строителството е готово само на 18% в някои райони, тъй като ресурсите се отклоняват на другаде. На второ място, заблуждаващите операции на Съюзниците се оказват успешни, принуждавайки немците да защитават огромен участък от крайбрежието на Франция. Също така Съюзниците постигат и поддържат въздушно превъзходство, което означава, че немците се оказват неспособни да наблюдават вражеската подготовка във Великобритания и не могат да се намесят с бомбардировки. Съвсем не на последно място транспортната инфраструктура във тази част на Франция е сериозно нарушена от съюзническите бомбардировки и френската съпротива, което затруднява немците да доставят подкрепления и провизии. Сложната командна структура на немското висше командване също изиграва съществена роля за съюзническия успех – фелдмаршал Рундщет, командващ немската група армии „Запад”, Лео Гайр фон Швепенбург и други старши командири смятат, че нападението не би могло да започне от плажовете на Нормандия и да бъде успешно.