И първите й ученици, и техните внуци я обожават, а тя се моли на Бог да не й отнема ръцете, с които държи тебешира и очите, които търсят искрите на любопитството
80-годишна учителка от Бургас е рекордьор и по стаж, и по любов. В Деня на българската просвета и култура тя застана пред камерата на Нова телевизия, за да разкаже за своите ученици и за молитвите, които отправя на Бог.
Владка Деянова, която е може би най-възрастната работеща учителка, всеки ден пътува от Бургас до Крушевец, за да преподава на своите ученици.
Нека някой да посмее и стара да ме нарече! Този надпис посреща журналистическия екип в дома на Владка.
„Аз не съм баба. Аз съм един млад учител, аз се чувствам на 25 години. И съм щастлива“, разказва тя.
От 4 часа съм на крака, споделя Владка Деянова.
Тя е на 80 години, но това не пречи дрехите й да са ярки и да носи маратонки.
Всяка сутрин Владка е край печката, защото обича да готви и да носи закуски на своите ученици.
Ако лежа без нещо да върша, съм все едно болна, признава учителката-рекордьор.
В сняг и студ, дъжд и слънце една тя бърза, за да посрещне учениците си още на двора.
Аз съм вече учител не само на първите си ученици, но и на техните деца и на внуците им, добавя Владка.
През поколения се предават не само знанията, но и любовта към първата учителка.
„Такъв човек втори няма. Толкова всеотдайна. Всичко прави за децата. Това е човек, който си обича най-много професията“, казва бабата на едно от децата, на които преподава Владка.
„Децата са много информирани, но получават наготово нещата. Преди те се трудеха повече. Библиотеката беше по-близо до тях. Искам да върна тази атмосфера“, споделя учителката.
Младите си колеги тя съветва да приемат професията със сърцето и с мисълта си, защото мисълта движи ръцете, а знанието ръководи мисълта.
Тя се моли на Господ да не й взема краката, ръцете и очите… Краката, с които изминава пътя от Бургас до Крушевец, ръцете, с които държи тебешира и очите, които търсят искрите на любопитството в детските погледи.