След нападението на 14 септември на рафинерията на Саудитска Арабия Abqaiq и нефтеното находище Khurais с дронове, не е изненадващо, че преди прахът да уталожи, пресата обяви тревога и започна да разпространява страх. Тогава президентът Тръмп скочи, като заяви, че атаката „няма да ни засегне и в крайна сметка не мисля, че ще се отрази и на света.“ Е, нека да разгледаме данните, пише Стийв Ханк в свой анализ в електронното издание forbes.com от 22 септември.
Цените на суровия Brent се повишиха с 15%, от $ 60 / bbl на 13 септември до $ 69 / bbl на 16-и, първият търговски ден след атаките с дронове. Суровият Brent сега се търгува на цена от $ 65 / bbl. Макар и след значително увеличение, отговорът на този инцидент запази петрола в това, което Arend Kapteyn от Union Bank на Швейцария (UBS) счита за сигурна зона ($ 50 – $ 75 / bbl). Когато цените са в рамките на този диапазон, “печалбите” и “загубите” от промените в цените на петрола са приблизително балансирани, така че световната икономика може да побръмчи, без да изпусне ритъм.
Ремонтите на саудитските съоръжения най-вероятно няма да бъдат толкова прости, колкото изглежда за мнозина. Съоръжението на Abqaid е много сложно и специализирано. Всъщност дори планираната поддръжка в Abqaid може да отнеме до три месеца. В резултат на това към момента няма резервни части. Следователно, ремонтът ще отнеме продължителен период от време. И ако това не е достатъчно лошо, може отново да има допълнителни атаки срещу саудитските съоръжения, които изглеждат уязвими. В действителност пазарите вече са поскъпнали и се нагаждат към по-високи бъдещи цени, което се отразява в криви, които съдържат цени за бъдещи доставки на суров петрол.
Спектърът на повишените цени за суровия петрол поставя очевиден въпрос: кои страни са най-големите победители и губещи? За да отговори на това, Стив Ханке използва резултати от упражнение за моделиране на UBS. Показва в таблица отрицателния ефект, който увеличението на цените от 10% (започва от $ 50 / bbl и достига до $ 100 / bbl) би имал върху салдото по текущата сметка на страните, консумиращи петрол. Числата са дадени като промени в базисни точки като процент от БВП. Така че за Индия увеличението на цените с 10% би довело до увеличаване на дефицита на индийската текуща сметка с половин процент (50 базисни точки) от БВП.
Нека да разгледаме двамата големи губещи: Индия и Турция
Индия внася над 80% от нужния й нефт, което я прави един от най-големите вносители на петрол в света. Докато средните икономики на света стават значително по-енергийно ефективни с течение на времето, използването на петрола на единица от БВП в Индия почти не се е променило за 50 години и е доста над средното за света. Така че, когато цените на суровия петрол скочат, външният баланс на Индия (четете: текуща сметка) понася тежки загуби, а рупията се спуска.
Турция внася почти 85% от от нужния й петрола. Подобно на Индия, всяко 10% увеличение на цената на суровия петрол би довело до увеличение с половин процент на дефицита по текущата сметка като процент от БВП.
Като се обърнем към няколко страни, които се възползват от увеличението на цените, се оказва, че Русия ще бъде големият победител. Както е посочено в таблицата по-долу, външният баланс на Русия се подобрява с 1,2% от БВП за всеки 10% увеличение на цената на петрола.
Така че, последните атаки срещу петролните съоръжения на Саудитска Арабия обещават да повишат цените на петрола, но засега ги оставят в безопасния диапазон – тъй наречен а така наречения сладък спот, без особени смущения за света. Чудя се дали президентът Тръмп е изучавал модела на цената на петрола на UBS? Никога няма да разберем. Но знаем, че Индия и Турция ще понесат удари и че Русия ще бъде голям победител. Това обещава бурни облаци над индийската рупия и турската лира и слънце над руската рубла, завършва Ханке.
Пълният текс тук
http://bulgariaanalytica.org/cbbss/?p=17823&fbclid=IwAR1TcC80gY2zLIj_1xCjgg40x4ifVkHPhpuLCVXDGwxX7oeRezCaa8b6lHA