Вчера, 4 март 2024 г., в Юридическия факултет на Одеския университет „И.И. Мечников”, бе открита паметна плоча на Алеко Константинов. Там той учи право от 1881 г. до 1885 година.
Алеко, Щастливецът е един от най-значимите публицисти и писатели на България. През миналата година бе отбелязана 160-годишнина от неговото рождение с разговори „Алеко днес”, водени от поета и литературен критик Йордан Ефтимов, който е председател на журито на международния литературен конкурс на името на Алеко под егидата на родния му град Свищов.
Паметната плоча бе поставена благодарение усилията на генералния консул на България в Одеса Светослав Иванов, ректорът на университета проф. Вячислав Труба и Николай Пеструев (с български произход), дарил самата паметна плоча. Така Алеко Константинов е четвъртият от многото значими българи, свързани с Одеса, за които има паметен знак в града – след Васил Априлов, Христо Ботев и Иван Вазов.
На 2 юли 1885 г. Алеко се завръща в София с диплома от Одеския университет за завършено юридическо образование, благодарение на което е назначен за член на Софийския окръжен съд, а половин година по-късно – за прокурор при същия съд. Заради отказа му да обвини редактор във вестник, критикувал властта, е освободен и се захваща с частна адвокатска практика, с която се препитава до края на живота си. Както пише Пенчо Славейков: „И този път той се залавя пак с адвокатство, ту сам, ту съдружно с някой от познатите софийски адвокати…“. Със завидна самоирония Алеко споделя за тия си комерчески начинания: „Стоене, мама, птичка певчая адвокат става ли?“.
Одеса е не само мястото, където Алеко получава висшето си образование, а и там написва през 1882 г. първото си издадено свое произведение: поемата „Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня” – поетическа сатира, която е размножавана в десетки ръкописни копия сред българите в Одеса и предизвиква по думите на самия автор „грамаден успех”.
В Одеса Алеко Константинов всъщност изучава не само формалните норми на правото – той научава уроците за силата на справедливостта, която е над всяка политическа власт. И има смелостта да я прилага и като юрист, прокламиращ в научните си интереси правото на помилване, воден от собствената си максима, че „тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят”.
В Одеса има още места, свързани с българи, които очакват своя паметен знак – например двете къщи, в които е живял Найден Геров, и къщата, където е било Одеското българско настоятелство, създадено през 1854 г. начело с Николай Палаузов, което е сред петте емигрантски организации, които имат по един представител в Учредителното събрание, изработило Търновската Конституция след Освобождението на България. С града са свързани още Добри Чинтулов, Георги Раковски, Васил Друмев и други значими българи, чиято памет си струва да бъде отбелязана с такива знаци като плочата за Алеко Константинов.