Написано от Атанас Чобанов, Биволъ
https://bivol.bg/openlux-alekperov-bulgaria-mall.html
Нефтеният гигант Лукойл не плаща данък печалба в България, но шефът му си е напазарувал тайно у нас имоти за стотици милиони. Милиардерът Вагит Алекперов, съпругата му и детето му са реалните собственици на България Мол и прилежащия към него офис комплекс с Инфинити тауър. Това е станало чрез регистрирани в Люксембург фирми, разкриват данни от международното разследване OpenLux. В България тези обстоятелства не са обявени в Търговския регистър, което е нарушение на Закона за мерките срещу пране на пари.
България Мол смени собственика си през есента на 2018 г. и както тогава съобщи Капитал, новият собственик е испански фонд на име Squircle Capital чрез регистрирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF и притежаваната от него новосъздадена фирма Bulgaria Boulevard Holding S.à.r.l. Тя е собственик на новосъздадено българско юридическо лице “Булевард България 69” ЕАД, което става правоприемник на предишния собственик на мола – Меркюри ЕАД. Цената на сделката не се съобщава.
Въпреки законовото изискване да се декларират реалните собственици на компаниите, в Търговския регистър и до момента не е подадено заявление B7 за фирмата “Булевард България 69”. Биволъ се свърза с управата на търговския център но оттам отказаха да отговорят кои са реалните му собственици.
Извадка от Люксембургския регистър за реалните собственици на SQC Opportunity SCA SICAV
Информацията от Люксембургския регистър показва, че към 10 януари 2020 г. реални собственици на люксембургското дружество-майка SQC Opportunity SCA SICAV RAIF са Вагит Алекперов, жена му Лариса и синът му Юсуф чрез The Venice Trust. Най-вероятно това е тръстът, който стои зад испанския фонд Squircle Capital, собственик на луксозните марини в Барселона и френската Ла Сиота.
Сделката за мола се придружава и с реструктуриране на внушителния дълг на предишния собственик Mercury към Unicredit Bulbank, сочат счетоводните документи на SQC Opportunity SCA SICAV RAIF.
Новият собственик Squircle Capital се ангажира да инжектира допълнителен капитал от 19 милиона евро за дострояване на бизнес сградите, а дългът от 118 милиона евро към Unicredit е разделен на четири транша. Банката тегли черта върху 15,6 милиона евро, а други 29,9 милиона евро са цедирани на българската фирма “Булевард България 69” за едно символично евро.
Unicredit обаче може да е спокойна за обезпечението на кредита от страна на действителния собственик. Списанието “Форбс”, оценява състоянието на Алекперов на близо 14 милиарда долара.
Данъците в молове
Руският нефтен гигант използва сложна корпоративна структура в чужбина за данъчна оптимизация на печалбите от България. Резултатът е, че Лукойл изобщо не плаща данък печалба в България.
Преди десет години покойният шеф на “Агенция Митници” Ваньо Танов обяви, че „Лукойл” е нулев данъкоплатец, тъй като преки данъци не е внесъл в последните 2 години нито една стотинка”.
Танов разясни в интервю за БНР, че по веригата на „Лукойл Нефтохим” България стои една междинна фирма регистрирана в Швейцария. През нея се определят цените на вход за суровия петрол, и на изход за произведените горива. Митническият шеф предположи, че в тази фирма се акумулират и печалбите, които не се декларират в България.
Освен това се оказа, че в “Лукойл” няма броячи за контрол върху потоците горива на входящите и изходящи тръби от нефтокомбината и неговия частен нефтен терминал в Росенец. Опитите на Ваньо Танов да дисциплинира монополиста и да сложи броячи обаче удариха на камък. Решаваща беше намесата на тогавашния американски посланик Джеймс Уорлик, който посети “Лукойл” в компанията на българския му шеф Валентин Златев и даде висока оценка на предприятието като “надежден доставчик”.
Посланик Уорлик, Валентин Златев и подтичващия зад тях бургаски кмет Димитър Николов. Снимка Елена Фотева, “24 часа”
Монополната роля на “Лукойл” в сектора на горивата се изразява и в това, че фирмата държи почти всички данъчни складове, през които задължително трябва да преминава всеки внос на гориво от друга държава. Чак през 2020 г. след детронирането на Валентин Златев държавата се присети да въведе повече контрол и задължи компанията да регистрира като отделни данъчни складове шестте си бази, а също така да монтира още измервателни уреди. Засега значим ефект от тези действия върху цените на горивата не се наблюдава.
Лукойл отхвърля обвиненията в неплащане на данъци и редовно подчертава, че е най-големият данъкоплатец в България. Цитираните от компанията суми обаче са за ДДС и осигуровки, а не за данъка печалба.
Не е ясно колко тежат печалбите от българския Лукойл в многомилиардното състояние на основния му акционер и шеф Вагит Алекперов. Но поне малка част от спестените през годините данъци все пак са се върнали в България тайно под формата на мащабна инвестиция в недвижима собственост.
Златев – “Регентът” на Борисов
Приватизираният от Иван Костов държавен “Нефтохим” се превърна през годините в основен вектор на руско влияние у нас. Ключова фигура за налагането на това влияние беше бившият вече шеф на Лукойл за България Валентин Златев – приближен на премиера Борисов и сочен от американските дипломати като резидент на разузнаването на Кремъл.
В дипломатически доклад на Държавния департамент на САЩ, публикуван от Wikileaks, се казва, че в миналото премиерът Бойко Борисов е участвал в схеми за източване на горива от Лукойл, възползвайки се от близките си отношения с Валентин Златев.
13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения.
Както установи разследване на Тагесцайтунг, SIMO се явява кодово име за ЦРУ, така че информацията в тази грама има несъмнено голямо стойност.
Има данни, че политическият проект “Борисов”, през кметуването му в София, до спечелването на изборите от ГЕРБ е финансиран от Златев с отклонените от Лукойл средства. За това се намеква и в друг важен пасаж от същата грама, която има най-високо ниво на класификация за Държавния дапартамент на САЩ.
“14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”
Самият Бойко Борисов не отрича приятелството си с Валентин Златев, с когото по негово признание често играят карти. Налице са и многобройни фотодокументални свидетелства за близките им отношения още от времето, когато Борисов е бил охрана на Тодор Живков.
Борисов и Златев в доверителен разговор
Красноречиви са и подозренията на американците, че Златев се явява представител на руското разузнаване у нас. За дълбоките връзки на Валентин Златев с руската държава стана ясно и от скандала около срещата на зам.-министър Марий Косев в Москва с представители на “Росатом” по повод АЕЦ “Белене” през 2011 г.. На срещата, както разказа самия Косев, изненадващо се появява и бившия шеф на Лукойл, неясно в какво качество.
Славата на Златев залезе след разследването на Биволъ “ДжиПи Гейт”, което го уличи като мотор на мащабна схема за източване на обществени поръчки с европейски и национален бюджет (виж тук и тук). Няколко месеца по-късно Златев беше отстранен от ръководни позиции в “Лукойл България”.
Решаващо се оказа разкритието на Биволъ, че свързани с “Джи Пи Груп” фирми са източвали “Лукойл” със завишение цени за земя за бензиностанции.
“ДжиПи Гейт” предизвика и разследване от страна на българската прокуратура, формално по сигнал на Томислав Дончев. Беше повдигнато дискретно обвинение на Георги Василев и още едно лице от “Джи Пи Груп” за изпирането на 14 милиона евро. Последва и реакция на премиера Бойко Борисов, който нареди да бъдат пратени в отпуск служителите, чиито имена излизат от списъците с комисионни/подкупи, докато трае разследването, а след това нареди “Джи Пи Груп” да бъде извадена от обществените поръчки.
Изваждането на “Джи Пи Груп” от обществени поръчки обаче не се случи. Консултантските фирми продължават да работят необезпокоявано като по информация на Биволъ само са си сменили адресите. “Джи Пи Груп” продължава да печели обществени поръчки, въпреки многобройните съпътстващи скандали за некачествено строителство.
Разследване тече и в ОЛАФ, откъдето потвърдиха за Биволъ, че работят по няколко инфраструктурни проекта, но службата отказаха по-подробна информация, за да запазят тайната на разследването. Най-вероятно това разследване ще бъде иззето от Европейския главен прокурор, който ще разглежда дела за измами с европейски средства образувани след 2017 г.
Руски анклав за 860 000 евро годишно
Зависимостта на Борисов от Златев се прояви и при отдаването на концесия за 35 години на нефтеното пристанище “Росенец”, уредено през 2011 г. от правителството на ГЕРБ. Държавата получава от Лукойл концесионна такса от около 860 000 евро средно на година, срещу което на практика се е лишила от суверинитет върху пристанището, оградено с бетонна ограда и пазено от гардове на руска фирма.
Така Лукойл получи практически анклав на българска територия, в който няма нито гранични полицаи, нито митничари. През тази екстратериториална граница в България могат да бъдат внесени оръжия и дори “зелени човечета” без това да бъде засечено от нашите органи.
Топлите връзки на Лукойл с властта са видими и на други нива. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата.
Фрапантен е примерът с директора по екологичните проблеми в Лукойл, преминал на работа в службата за наблюдение на качеството на въздуха в Бургас. Същият този човек трябва да обяви тревога ако замърсяването от рафинерията на Лукойл премине разрешените граници, което се случва често. Но тревога няма.
“Ако имаме влияние в България, то е икономическо” – отговаря дирекцията на Лукойл на тези обвинения пред френското издание L’Express, което изнесе на международната сцена абсурда с руския анклав в натовска и европейска България. “Ние никога не правим политика, това е принцип” – твърди пресцентъра на компанията.
От Лукойл на Златев за Сарая на Доган
Крайбрежната територия до нос Чукалята, където се извисява сега летния сарай на Доган също е част от патримонума на бившия “Нефтохим”, който бе продаден от Иван Костов на “Лукойл” при приватизацията на рафинерията през 1999 г. Сумата на сделката беше “подаръчна”:101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. По това време лидер на управляващата партия СДС в Бургас и шеф на бюджетната комисия в Народното събрание бе Йордан Цонев – сегашен член на ръководството на ДПС и колега по партия на Делян Пеевски и Ахмед Доган.
Впоследствие пенсионните фондове на Лукойл продават близо 320 декара на руската фирма „Стрейтлайн”, зад която стои кипърската офшорка TROXY TRADING. Тя от своя страна е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. Това грижливо прикриване на собствеността има обяснение и то е, че зад “Стрейтлайн” по информация на Биволъ стои самият Валентин Златев.
През март 2014 г. част от терена (близо 9 декара) е препродадена от “Стрейтлайн”за 1.7 млн. лева. на регистрираната в началото на 2011 г. на свързаната с Доган фирма „Хермес Солар” ООД.
Впоследствие на този терен изникна летния сарай на Доган, проектиран от “придворния” му архитект Калин Тихолов. Областният управител на ГЕРБ Вълчо Чолаков обслужи апетитите на Доган да си построи и частно пристанище, като деактува съществуващия държавен кей и го предаде във владение на “Стрейтлайн” и “Хермес Солар”. Едновременно с това Министерството на туризма обяви, че съседният плаж не е плаж, а е нива.
За да гарантира спокойствието на Агент “Сава”, фирмата “Стрейтлайн” направи постъпки да получи общинския път, водещ до Сарая, както и съседния плаж. Това обаче отключи неочаквана съпротива в Общински съвет – Бургас и предизвика акцията на активисти на Демократична България, които стигнаха до плажа по море, но бяха грубо отблъснати от гардове на НСО. Тази акция стана и един от катализаторите на протестите срещу правителството.