Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.
Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:
Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.
България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.
Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.
Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.
Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.
54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.
Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).