България най-зле в ЕС по върховенство на закона

Оценка в класацията за нивото на корумпиранност.

Разпространяването на фалшиви новини е масово и българите са изложеи на манипулации. Въпреки, че повече от 10 години е член на ЕС, България е в стагнация или редуващи се успехи и отстъпления в независимостта на правораздавателната система. Държавата е превзета от неформалния съюз на политическа и бизнес олигархия, организирана престъпност, едва реформирани спецслужби и пристрастни медии, представляващ основният катализатор за корупцията. Затова не бива да подминава влиянието на сили извън ЕС.

Това са част от заключенията в годишния доклад на либералната германска Фондация „Фридрих Науман“ за състоянието на 45 държави през 2018 г. – от Белгия до Таджикистан. Той е изработен от регионалния офис на фондацията за Източна и Югоизточна Европа, разположен в София.

„Не се опитваме да преоткриваче колелото и затова използваме информация, данни и индикатори от съществуащи авторитетни източници. Но ние ги комбинирахме по нов начин, така че да отразяват нашите либерални ценности и визията ни за това как трябва да изглеждат инстиуциите и организациите, защитаващи нашите основни свободи“, заявява в доклада д-р Райнер Адам, който неотдавна временно оглави офиса в София. „Ние вярваме, че свободата може да бъде оценена в нейната цялост и затова сме се спрели на различните ѝ компоненти – икономически, социален и политически.“

В тези 3 категории има общо 10 показателя, като сред тях е например наличието на центрове, способни да налагат вето върху определени решения, но които нямат конституционно право за това. Така измерваме дали избраните от хората представители реално имат власт да управляват, казват от „Фридрих Науман“.

Свободата на медиите е поставена в категорията „Политическа свобода“, защото e важно условие за това в една страна да има свободни и честни избори. По отношение на независимостта на правораздавателната система и нивото на корупция и защитата на фундаментални човешки права авторите напомнят, че те са тясно свързани и няма истинско разделение на властите без независим Конституционен съд или други правни институции.

В частта за България се отбелязва, че през 2018 г. е имало повече политическа стабилност заради отсъствието на избори и заради българското председателство на Съвета на ЕС. Но макар през последните години изборите да са общо взето честни и свободни, страната така и не поправя проблеми, посочвани от наблюдателите на ОИСР.

Такива са отчетите за това кой и как финансира партиите, как се използват медиите, купуването на гласове, контролираният вот и ограничението воденето на кампания да става само на български език.

Няма фактори без конституционна санкция с възможност да спират политически или управленчески действия, но организираната престъпност, влиятелни олигарси и корупцията по високите политически етажи могат да подронват демократичните процедури и процесите за взимане на решения.

Формално погледнато правораздавателната система е независима, но също така е подложена на масиран политически натиск, както и на такъв от заможни бизнесмени. В този вид власт корупционните практики се срещат често, демократичните институции са манипулирани, казват авторите на доклада за България.

За свободата на медиите се повтарят известните констатации на „Репортери без граници“: най-ниското място от всички в ЕС и само преди Русия, Беларус и Турция в Европа; сериозни притеснения за заплахата срещу плурализма, силна концентрация на собствеността, непрозрачни медийни структури, прекалена близост с властта и употреба на комуникационните бюджети на ЕС за печелене на лоялност; тормоз над журналистите, който ги кара да прибягват до автоцензура.

В обзора за 2018 г. се посочва и т.нар. Истанбулска конвенция, като се обясняма, че дебатът за нея е бил „изключително популистки и пристрастен“.

Критики има и към защитата на имуществените права – има правна рамка в съответствие с изискванията на ЕС, но „често отсъства адекватното ѝ прилагане“. Върховенството на закона в България е на слаби нестабилни основи заради слабото правораздаване, за което често се смята, че е силно корумпирано, под външно влияние и е една от институциите с най-ниско доверие в обществото.

Прилагането на регулациите е слабо или произволно, системата е задръстена от забавени дела, процесите за продължителни, а това не само води до високи разходи на засегнатите, но и те не получават справедливост в разумен срок. Процедурите за несъстоятелност например отнемат средно над 3 години и едва около една трета от исковете биват удовлетворени. Освен това няма правила предприемачите да получат втори шанс в разумен срок след обявяването на банкрут.

В икономиката се изтъкват като положителни фактори ниският дял на задлъжнялост на държавата и делът от БВП на правителствените разподи, но се посочва високата неефективност на държавните предприятия, сравнително високата цена на социалните отчисления за бизнеса и особено фаворизирането от властта на определин компании и частичното прилагане към тях на закона.

Корупцията в публичните услуги и администрацията е факт, подхранван от нестабилността в управлението заради честите промени на закони и регулации, както и неравнопоставеността в прилагането им. Бизнес се започва евтино, но бавно, а свързването на обекти с електрическата мержа е много скъпо и отнеме много време. Няма много данъци, но регулациите са твърде усложнени и тежки, което изисква часове работа на счетоводството за спазването им.

На бизнеса може да му харесва това, че пазарът на труда е гъвкав и раздялата със служител не е сложна. Но предизвестието е едно и също както за новаци, така и за опитни служители, а няма и изискване при съкращения на хората да се предлага възможност да се върнат на същото място.

Колективните трудови договори се практикуват изключително в публичния сектор. Минималната заплата бе номинално повишена през юли с почти 10%, но процедурата за определянето ѝ остана непрозрачна. Основни проблеми за правене на бизнес остават неефективната правителствена бюрокрация и корупията.

Всичко това отрежда в общата класация 29-о място от 45 държави, като под България остават три страни от ЕС – Хърватия, Унгария и Гърция. България е под №30 по политическа свобода (само Унгария е по-зле), №33 по върховенство на закона (никой друг от ЕС не е по-зле) и №21 по икономическа свобода.

Дневник