ЛАТЕРНА МАГИКА
ГНЕВЪТ НАБЪБНА и се отприщи.Трети ден вече непримиримите вдигат байряци пред Парламента, надуват вувузели, размахват лозунги.Въпреки опита да се дискредитира енергията на хората, въпреки провокациите, насърчавани от управляващите, въпреки неподходящия ден за началото-едно море се отприщи и е въпрос само на време дали ще потопи удобните кресла на правителството.
В цялата дандания, прозвучаха и спорадични гласове, че смяната на правителството, няма да доведе до смяна на статуквото.Че едни ще станат, за да седнат другите, не по-малко провалени от тях.Че няма алтернатива, в името на която да се водят „сражения“ на гражданския фронт.
Спорадични гласове се чуха в пространството, че това е хаотичен протест, който няма ясна цел.Че така се пилее огромна обществена енергия, която може окончателно да се изчерпи.Че без водач, стратегия и програма, стъпка по стъпка за предстоящето, няма да се случи никаква промяна.Че емигрантите няма да отвоюват изгубената ни държава, защото просто ще си купят билетите за връщане, докато ние оставаме тук.
Прагматизмът е и в двата начина на мислене.Но къде е емоционалността, която е функция на сърцата? Защото няма скъсване с миналото, няма рязане на порочната матрица, без зова на сърцата.“На площада съм и ще бъда винаги там, по зова на сърцето ми“!-написа в социалната мрежа една бивша съдийка.Тя има защо да го каже, но нейната правота е правота на всички онези, които двадесет и девет години изстрадваха химерите.
Тридесетилетие живяхме в опцията-„от“-„до“.От идването на едно правителство, до неслучилите му се обещания, до падането му, от властта на следващото, до неговото сгромолясване и още, и още празни надежди.Преливахме стотинките из продънените джобове, гърчехме се като пациенти на провалената НЕздравна система и не видяхме хубави дни.През това време назначените за богаташи ваяха златните ангелчета върху камините си, пляскаха табла по свръхлуксозните яхти в чуждоземски курорти, купуваха ТЕЦ, ВЕЦ, а скоро може би и АЕЦ-ове и живееха в други паралелни светове.
Затова днес няма дилема дали народът да е навън, или да остане в летаргия.Малцината оцелели след политическия погром, трябва да осъзнаят, че никой на тепсия няма да им поднесе желаното.Никой!Грамади, камъне и дърве насред площадите във всеки областен център и всяка община! Обединение, но на принципите на погубената и възкръсваща човечност.До измитане на тинята, пък после ще редим държавата си.
Приглушен, или буреносен, първият изстрел е даден.От него, до масовата съпротива крачката не е голяма.
Да я направим, доказвайки, че сме народ!