Млад аптекар от Созопол се изолира от семейството си заради риска да се зарази и да предаде страшния коронавирус на жена си и на тригодишната им дъщеря
Млад аптекар се превърна в символ на борбата срещу страшния коронавирус COVID-19 в Созопол. Младият аптекар взел трудното решение да се самоизолира от семейството си и тригодишната си дъщеричка заради риска на професията, съобщава бТВ.
За кратко време Делян Спиров и сестра му Ирина – също аптекар, се превърнаха в символ в борбата със заразата за курортното градче.
Всяка сутрин за Делян и Ирина продължава, както преди – отварят широко вратите на семейната аптека в центъра на Созопол.
„Ритъмът го спазваме, справяме се за момента. Единственото, което се наложи да направим, е малко да съкратим работното време, с по един час“, каза Делян Спиров.
„Слагаме шлемове, подръчни средства и всичко, с което бихме могли да предпазим себе си и хората“, допълни сестра му Ирина Станкова.
Въпреки мерките, младият аптекар взема трудното решение да се самоизолира от семейството си и тригодишната си дъщеричка.
„Както всички лекари и всички фармацевти, сме изложени на известен риск. Няма място за паника, но ситуацията е такава”, обясни Делян.
„И понеже буквално апартаментите са един до друг вратите, аз излизам като призрак сутрин и се връщам като призрак вечер, защото през стената й чувам гласчето -тя си пее, приказва си, нарежда, подрежда, но не мога да я видя“, сподели аптекарът.
Срещите му с жена му и дъщеря му сега са само по скайп.
„Малко се разстрои малката и аз се развълнувах, но това е начинът да се спасим, няма друг начин!… Максимално социална изолираност, ще разговаряме после, ще се срещаме после, ще се виждаме след това, нека да мине това нещо!“, разказва Делян.
Той и сестра му се тревожат, че нямат достатъчно предпазни средства, за да обслужват хората, но няма да затворят аптеката. Защото са нужни.
„Оставаме, защото трябва някой все пак да поеме част от тази работа“, каза Делян Спиров.
„Лекарите са нашите ангели и те ще трябва да ни водят в битката!, допълва той.
Често, заради наплива на пациенти, не им остава време дори да обядват, но доброто настроение и вярата, че и това ще мине, не ги напускат.