Отказът на Даниел Лорер да предостави Меморандума за електроавтомобилите е незаконен
https://bivol.bg/%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8a-%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%b7%d0%b0.html?fbclid=IwAR2cdBtcnrr7dr9_RIGQk0x2WOeari4KWKaeJziTVd_3Ub-crW8JAp8rzy8
Сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” осъди министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер в Бургаския административен съд (АСБ). Решението е без право на обжалване. Това се случи 4 месеца, след като правителството на Кирил Петков опита да скрие Меморандума за разбирателство с „Некст.Е.Го България“ АД за изграждане на фабрика за електромобили до гр. Ловеч. По време на тази 7–месечна сага с искането на Биволъ да бъде предоставен съответният меморандум за широко промотираната инвестиционна сделка, Министерският съвет препрати по компетентност казуса на Министерството на икономиката, оглавявано във втория служебен кабинет на Стефан Янев от бившата съветничка на Кирил Петков – Даниела Везиева. Вместо нея отговори Даниел Лорер, тъй като инвестиционните сделки са прехвърлени в ново-образуваното Министерство на иновациите и растежа, оглавено от този кадър на „Продължаваме промяната“. Именно той взе решението да откаже да предостави на медията ни прозрачност върху обявения за “най-голям инвестиционен проект” строеж на завод за електромобили край Ловеч. Биволъ разледва щироко промотираната сделка от Правителството, обявена като най-голям инвестиционен проект за последните години.
Претекстът е – отказът на „инвеститора“ да бъде разгласяван меморандума, защото щели да бъдат засегнати важни “държавни и частни интереси”. Какви точно са те, остава пълна мистерия. Медията ни подаде жалба до АСБ (Административен съд Бургас). На 29 април 2022 г. съдът отмени решението на Лорер като “незаконосъобразно”. В Решението се задължава министър Лорер да предостави исканата обществена информация в пълен обем.
Заявлението на “Биволъ” по ЗДОИ до Министерския съвет
На 3 май 2022 г. международната организация “Репортери без граници” (RSF) публикува поредния си Индекс за свободата на медиите за изминалата година, в който България се изкачва с цели 21 позиция и от 112-тото място се пласира на 91-то.
Според Павол Салай, ръководител на отдела за Европейския съюз и Балканите в RSF, България се издига в класацията “заради очакванията” за повече прозрачност към правителството на Кирил Петков, сменил Бойко Борисов като министър-председател. Самият Петков нееднократно изтъкваше, че мотото на неговото правителство е: “Нулева толерантност към корупцията и пълна прозрачност”.
Източник: RSF / “Дарик”
“Биволъ” обаче не питае никакви илюзии към декларации и тества до каква степен думите на новата власт са подплатени с реални дела. И след смяната на властта се сблъскахме със същия порочен корупционен рефлекс – откази за предоставяне на информация от страна на министерствата и ключови институции, какъвто е случаят със сделката за фабриката за ел.автомобили до Ловеч. Отказът на министър Лорер доректно противоречи на заявленията за “нова политика” и същността на Закона по ДОИ. В същото време причината за подобна цензура остава неясна и съмнителна.
Административният съд отмени решението на Даниел Лорер
Основното искане на „Биволъ“ бе за предоставяне на ключовия документ, който играе ролята на рамков проектодоговор: “Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „НЕКСТ.Е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили Е.GO в гр. Ловеч“ и за създаване на Междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на проекта”.
През декември министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер отказа на “Биволъ” да предостави по ЗДОИ именно този основен документ по проекта.
Даниел Лорер на тест драйв на електрокамионче (Снимка: сп. “Мениджър”)
На 29 април 2022 г. Бургаският административен съд обаче излезе с Решение Nr. 561 по Жалбата на Биволъ, според което “не е доказано, че разкриването на информацията действително ще засегне интересите на трето лице”,
“следва да се приеме, че не е налице приетото от органа основание и постановеният отказ е материално незаконосъобразен”.
“С оглед изложените съображения съдът приема, че с оспореното решение незаконосъобразно е отказан на жалбоподателя достъп до пълния текст на Меморандума, поради което същото следва да се отмени в обжалваната част и преписката да се изпрати на Министъра на иновациите и растежа /Даниел Лорер/ за ново произнасяне по заявлението в тази част”, постанови БАС, т.е. за предоставяне на исканата информация за съдържанието на Меморандума по ЗДОИ.
Лорер не видял обществен интерес към сделката
На 23 декември 2021 г. официалният отговор на министъра на иновациите и растежа по ЗДОИ съдържа само кратката справка по финансовите условия на проекта, която не представлява никакъв интерес, понеже е публично известна. Останалото място се отделя на отказа на Даниел Лорер да предостави на медията ни съответния меморандум с инвеститора.
Според новопоявилия се министър на иновациите в кабинета „Петков“, той не виждал основания „Биволъ“ да получи искания по ЗДОИ меморандум между правителството и „Некст.Е.ГО България“, за да не бъдели накърнени интересите на частния инвеститор.
„По отношение на предоставянето на копие от меморандума, не е обосновано предоставянето на самия документ в цялост, тъй като меморандумът, приложение към който е и инвестиционният проект, съдържа информация, която се оценява от инвеститора като поверителна за дружеството и за която същият не дава съгласие за разпространяването й..“, смята министърът на Кирил Петков.
Сделката за е-мобилите е личната гордост на Кирил Петков
Искането на медията ни „надхвърляло“ целите на ЗДОИ, твърди Лорер в официалното си Решение.
Според Даниел Лорер казусът със сделката за електромобилите на партийния му шеф Кирил Петков не представлявала обществен интерес.
„Не е налице законовата презумпция на пар. 1, т.6 от ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес
за оповестяване на пълния текст на меморандума, презюмиран от законодателя, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите“.
Общественият интерес по тази сделка обаче бе създаден и нагнетен именно от правителството, като силен предизборен ПР за Кирил Петков и неговата успешна работа като служебен министър на икономиката. Абсурдно е да се твърди в последствие, че въпросната, широко промотирана по всички медии, сделка всъщност не е обект на обществен интерес, след като самото правителство се е постарало тя да се превърне в такъв!
Решението за отказ на "Биволъ" по ЗДОИ на министъра на иновациите Даниел Лорер (Източник: "Биволъ")
Меморандумът нямало как да разкрие нарушения, твърди Даниел Лорер, който в същото време не дава обяснения и съответната информация за сделката.
„Исканата информация не разкрива корупция и злоупотреба с власт“
„Не представлява корупция или злоупотреба с власт упражняването на нормативно установени правомощия при изпълнените нормативно установени процедури“, обяснява ни министърът на иновациите на Кирил Петков.
Разминаване между думи и дела
Интересно е, че самият Кирил Петков преди да стане Министър-председател, заяви пред Биволъ, че е готов да даде цялата информация по въпросната сделка с братя Домусчиеви и албанската фамилия Дестани. Това негово изявление се оказа в пълно противоречие с действията на неговото правителство, след като той взе изпълнителната власт, което и наложи завеждането на делото и осъдителното решение в полза на Биволъ от съда. Абсолютно неоправдано и нелогично остана отказът от предоставянето на исканата информация за конкретния документ, който в никакъв случай не може да бъде приет за секретен или обявен за недостъпен за обществеността. Тук възникват въпроси, които очакват своя отговор в бъдеще време.
Даниел Лорер директно защитава бившия и действащия си шеф в качеството му на тогавашен министър на икономиката, вкарал служебното правителство на Стефан Янев в неясна сделка.
Даниела Везиева така и не отговори по същество на запитването на “Биволъ” по ЗДОИ
След като се опитва да наложи типичната и за предишните кабинети политика срещу прокламираната прозрачност, министърът на иновациите се прикрива с интересите на инвеститора. Странно защо!
„Оповестяването на детайлна информация за планираната стопанска дейност на инвеститора създава възможност за злоупотреба
от страна на конкурентни държави и инвеститори, не би било в защита на законните интереси на инвеститора и не е в обществен и държавен интерес“.
Отговорът в тази част е абсурден. На кои „конкуренти“ сме попречили с производствените мощности, контролирани от български и албански олигарси?
Американската Tesla през 2020 г. отваря регионален офис в Букурещ, Румъния, защото инфраструктурата в северната ни съседка е на по-добро ниво, както и покупателната способност на гражданите и експатите там. През 2019 г. министърът на икономиката на Бойко Борисов – Емил Караниколов („Атака“) изпуска шанса да подпише договор с германския концерн Volkswagen.
Кирил Петков оглежда електромобил, какъвто трябва да се произвежда в България
Немците предпочитат Турция, където Реджеп Тайип Ердоган предлага държавата да е съинвеститор във фабрика с поне 300 млн. евро.
Тогава Караниколов заяви, че от кабинета «Борисов» се водят преговори и с корейската Hyundai, но очевидно нищо не е било постигнато нито от него, нито от наследилия го Лъчезар Борисов, който е бил погълнат от това да упражнява «контрол» в надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР). Служебният кабинет на Стфан Янев вече е по-скромен в своите обещания и амбиции – привлича по инициативата на Кирил Петков фалиралата през 2020 г. немска бутикова компания за електромобили, която въпреки плановете си засега е произвела едва 800 коли. И те са изтеглени от пазара в Германия поради фабрични дефекти.
“Биволъ” обжалва
Сайтът «Биволъ» на 4 януари 2021 г. изпрати жалба до Административния съд – Бургас, чрез адвокат Делян Иванов. В нея медията ни обяснява аргументирано и подробно как институциите като Министерски съвет, Министерството на икономиката и правоприемникът му в лицето на Министерството на иновациите и растежа няколко месеца наред отказват на «Биволъ» пълната информация по ЗДОИ, включваща копието на съоветния меморандум между служебното правителство на Стефан Янев и инвеститора във фабриката за електромобили край Ловеч. Всъщност институциите месеци наред си служиха с “добрия стар” похват от тоталитарно време на “прехвърляне на топката”, като фактически отказваха предоставяне на пълната информация.
„Частичният отказ на министъра на иновациите и растежа да предостави меморандума за разбирателство между правителството на Република България и „НЕКСТ.Е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили Е.GO в гр. Ловеч“
накърнява правото ми на достъп до обществена информация, вече признато преди това от Министерски съвет.
Според „Биволъ“ този този отказ на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер е „изцяло незаконосъобразен“. В крайна сметка съдът изцяло потвърди тезата ни и посочи, че мотивите на Министъра са неубедителни.
Припомняме, че Министерски съвет, като държавен орган и адресат на искането за предоставяне на обществена информация вече се е произнесъл по ЗДОИ по отправено до него искане , а посоченият Меморандум не е отказан да бъде предоставен, но според обясненията той не се намирал в архивите на МС, а е бил предаден на администрацията на новото Министерство на иновациите.
Назиф Дестани
Тоест, посочената причина от адресата на искането – този документ да не бъде предоставен от Администрацията на Министерски съвет на молителя не е държавна или търговска тайна. Такава ТАЙНА НЯМА! Отказът на Лорер е пълен “нонсенс”.
Факт е, че няма изричен писмен отказ, постановен от Министерски съвет за предоставяне на Меморандума, като цялостен документ по смисъла на ЗДОИ.
Извадка от Закона за насърчаване на инвестициите, за предимствата, които държавата дава на т.н. “Приоритетни проекти”
С тази обосновка е и жалбата на Биволъ до съда.
Съдът изрично посочи, че не представляват производствена или търговска тайна информации и данни, свързани със стопанска ценност при надделяващ обществен интерес.
Решението на БАС от 29 април 2022 г. е в полза на издателя на “Биволъ” Асен Йорданов, заявител на искането по ЗДОИ:
“<…> Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение No РД-11-1567 от 23.12.2021 г., издадено от министъра на иновациите и растежа, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в Меморандум от 10.07.2021 г. за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили е.GO в гр. Ловеч“.
ИЗПРАЩА преписката на министъра на иновациите и растежа за ново произнасяне
по т. 1 от заявлението на А.Н.Й. с вх. No 03.07-125 от 12.11.2021 г. за достъп до обществена информация, съдържаща се в Меморандум от 10.07.2021 г. заразбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили е.GO в гр. Ловеч“.
Решението е окончателно на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ”.
Налице ли са лобистки интереси?
Според източници на “Биволъ”, при подписването на меморандума с германско-българския инвеститор, тогавашният министър на икономиката и сегашен министър-председател на Република България Кирил Петков е възможно да е бил в схема с лобистки интереси.
Във връзка с привличането на германската компания за инвеститор и правното обслужване на сделката се споменава австрийската адвокатска кантора с централа във Виена и с филиал в София – Weishaupt Horak Georgiev. Партньорът в кантората е адв. Борис Георгиев, който според непотвърдена информация е кум на Кирил Петков.
Ако е вярно, че кантората е участвала, обслужвала поне някое от дружествата в сделката между регистрираната в Германия “Next.e.Go Mobile CE”, джойнт-венчъра “Некст.Е.ГО България”, нидерландската Nd Industrial Investments B.V., българската “Адванс пропъртис” ООД и правителството на Република България, то е налице основателно съмнение за провеждане на лобистки интереси в полза на определени юридически и физически лица във или извън властта.
При официално запитване до австрийската компания, оттам отрекоха да имат каквато и да е връзка или участие във въпросната сделка, с участвалите в нея субекти или с българското правителство. Писмото е подписано лично от адв. Борис Георгиев. Същият бе широко медийно презентиран като “Най-добрият приятел на премиера Кирил Петков” /виж тук/
адв. Борис Георгиев /вляво/ и Кирил Петков
Но странната мотивация на отказа на Министър Лорер за накърнени “държавни и частни интереси” на други заинтересовани страни, засилва основанието за подозрения, че се прикриват факти и обстоятелства на различни лица и субекти, извън вече известните страни по Меморандума.
“Биволъ” обаче все още няма достъп до меморандума и придружаващите го документи, за да провери кои адвокатски кантори и др. консултантски дружества са ангажирани със сделката и дали те са свързани със заинтересованите страни.
Адв. Борис Георгиев (Снимка: whglaw.at)
Бивш служебен министър, запознат със сделката за фабриката за електромобилите, потвърди за „Биволъ“, че изнесената от медията ни в два поредни материала информация за наличие на нарушения и липсата на защитен национален интерес в съответния меморандум със статут на проектодоговор, са налице.
Същевременно бившият служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов заяви пред „Биволъ“, че въпреки появилите се от негова страна и от тази на министъра на финансите Асен Василев забележки, проектодоговорът все пак защитавал българския интерес.
Сделка с албански и български топ олигарси
На 3 декември 2021 г. медията ни съобщи, че второто служебно правителство на Стефан Янев и конкретно министърката на икономиката Даниела Везиева не предоставиха в 14 дневен срок исканата от “Биволъ” най-съществена информация по Закона за достъп до обществена информация за широко промотираната през лятото сделка на бившия министър на икономиката и кандидат за министър-председател Кирил Петков за строежа на фабрика за електромобили край гр. Ловеч.
Исканият меморандум, който е в основата на нашия, а и на обществения интерес, не ни беше предоставен.
Претекстът, посочен в отговора за това е, че Министерският съвет не бил разполагал с препис или копие на въпросния документ. Поради тази причина МС препращал питането на Биволъ по ЗДОИ до Министерството на икономиката, за предоставянето на Меморандума за Инвестиция №1 с германския инвеститор, който обаче е получил предварително статут на “Приоритетен инвеститор” с всички произтичащи от това предимства, права и бонуси от страна на държавата, включително и възможността да получи огромния банков кредит с тази референция.
На 2 декември 2021 г. получихме уведомително писмо лично от служебната министърка на икономиката Даниела Везиева.
То е адресирано до “Некст.е.ГО България” АД, с копие до “Биволъ”. Вместо да отговори по ЗДОИ, Везиева изпрати до компанията инвеститор писмо, в което й предоставя срок от 3 седмици да се съгласи, или да не се съгласи, информацията за договора с българското правителство да бъде предоставена на “Биволъ” по ЗДОИ. Това е в явно несъответствие с Решението на АМС да бъде дадена пълната информация.
Как трябва да изглежда фабриката в Ловеч, ако проектът се реализира
Едва на 23 декември 2021 г. следва отговорът на наследилия този ресор Даниел Лорер, който отказва на „Биволъ“ предоставянето на съответния меморандум, понеже според новия кабинет на Кирил Петков този документ не бил от „надделяващ обществен интерес“. След още 4 месеца съдът прие, че решението е “незаконосъобразно”.
Сега следва Министерски съвет да предостави исканата от “Биволъ” информация в пълен обем и без шикалкавене. Това налагат правилата във всякко демократично и законово общество! Неслучайно ЗДОИ е възприет в българското законодателство от най-добрите традиции на развитите демокрации в Европа и Америка.
Припомняме, че “Биволъ” преди години вече е осъждал властите по редица знакови случаи – за отказа на Агенция “Митници” да разкрие протокола за проверката на Мишо Бирата, както и за непредоставянето на стенограма по казуса КТБ от страна на Президентството.
По темата работи и: Николай Марченко, “Биволъ”
Лазим Дестани – спраган за кандидат-премиер на Северна Македония
„Биволъ“ на няколко пъти разследва и освети за неясната сделка между първия служебен кабинет на Стефан Янев и германско-българската компания „НЕКСТ.Е.ГО България“. На 12 ноември 2021 г. „Биволъ“ писа, че фамилията на албанските милиардери Назиф Дестани (син) и Лазим Дестани (баща) стои зад нидерландския офшорен инвестиционен фонд Nd Industrial Investments B.V., купил през 2020 г. немския стартъп за електромобили.
Същевременно логистичната им компания с централа в Дюселдорф (Германия) Ecolog International е била заподозряна и разследвана преди години за трафик на хероин от Афганистан към Европа и за връзки с албанската организирана престъпност. А бащата
Лазим Дестани преди няколко години дори е бил спряган за „първия албански“ кандидат за премиер на Северна Македония
от етническата партия на македонските албанци начело с Али Ахмети.
Не по-малко интересни излязоха съинвеститорите от българската страна, които не криеха връзките си с предишното правителство на Бойко Борисов. Георги Домусчиев е член на УС на “Некст.е.ГО България” АД.
Георги и Кирил Домусчиеви държат 50% от акционерния капитал на смесеното българо-германско дружество, чрез фирмата си “Адванс пропъртис” ООД. „Адванс“ е собственик на производствените площи на бившия завод „Балкан“ – Ловеч.
Другата половина от капитала е собственост на регистрираната в Германия “Next.e.Go Mobile CE”, фалирала през 2020 г. и придобита от Nd Industrial Investments B.V.
Преди 1.5 г. e.GO Mobile обявява фалит
Така, обявените от медиите в Албания и Северна Македония за най-богатите граждани там баща и син Дестани, както и обявените за най-богатите българи от сп. Forbes, не само, че не инвестират сами всичките въпросни средства от 140 млн. евро, а разчитат на обещаната от Кирил Петков държавна субсидия от 34 млн. евро плюс 90 млн. евро кредит от “УниКредит Булбанк”.