Не мога да повярвам, че доставчик на медийни услуги с лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват може в ефирното си време (не само на сайта си) да обявява анкета с подобно съдържание. Зададеният въпрос очевидно не служи за информиране на широката общественост, каквато е основната цел на радио и телевизионните медии (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията). Надявам се хората, които определят редакционната политика на тази телевизия не мислят, че по този начин забавляват или образоват широката общественост (чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗРТ).
Намирам въпроса за циничен и неетичен, тъй като е абсолютно недопустимо смъртта да бъде поставяна в контекста на анкети. Чрез това питане медията не цели (и обективно не може) да получи информация за нагласите в обществото относно действията на лица, органи и институции, които определят основните насоки на общественото развитие, т.е. имат политическо, икономическо или културно влияние. Чрез този въпрос могат да бъдат засегнати негативно чувствата на близките на жертвите на престъплението. Отговорният редактор би установил без особено усилие това, ако беше се поставил на мястото на близък, чиито родител или дете са били убити и по медиите се спекулира фриволно за мотивите (причините) за убийството на неговия роднина. Как би се чувствал редакторът тогава? Или няма никаква способност да съпреживява мислите, емоциите и чувствата на другите (емпатия)?
Голяма част от журналистите в България отдавна са загубили мярата и етичните стандарти на своята професия. Смъртта не може да е част от викторина или игра на бесеница. Опасявам се обаче, че такива анкети отразяват търсенето и задоволяват низките страсти на немалка част от българската аудитория. И когато медията работи само с цел печалба, се достига до такива девиации.
По темата може да се пише дълго и да се дават много и различни примери. За всеки, обаче, който има нормално възпитание, което определя моралните и социални граници отвъд които не бива да се преминава, нещата са пределно ясни. Така не бива. Така не може да се продължава.
Методи Лалов, съдия в Софийски районен съд
*Заглавието е на АВАНТАЖ