Само за броени дни санкционираният за корупция по Магнитски в САЩ и Великобритания т. нар. лидер на ДПС „Ново начало“ Делян Славчев Пеевски сколаса да раздели българите два пъти и по два признака. Първият – когато размаха етническата карта, да ме прощавате за клишето, но и жестът му беше клише. Та това стана, когато Пеевски рече, че той, лично, нямало да позволи така да обиждат неговите „братя“ турци, помаци и роми, както, видите ли, площадът обиждал него. Вторият – като раздели България на големи градове и провинция в опит да спретне контрапротести. На някои от тези мероприятия се появиха плакати с надписи от рода на „България не е жълтите павета“.
Примитивно
Без да коментираме примитивния опит за противопоставяне на селото и града (любим прийом на тоталитарния режим), ще кажем само, че за нормалния българин България би трябвало да е навсякъде. А много от контрапротестиращите в подкрепа на Пеевски и правителството не знаеха точно къде са и за какво са там.
Колкото до първото, етническото фиаско, само ще кажем, че доста мюсюлмани и роми надигнаха глас и категорично заявиха, че лицето Делян Славчев Пеевски не може да ги представлява – включително точно пред сградата на парламента. А който разделя Родопите, го пропъждат с камъни.
Тези два злополучни опита за разделяне на нацията не само категорично опровергават присвоения от Пеевски лозунг “Не на омразата“. Те направо насаждат омраза – между българи, мюсюлмани и роми. И между онези в големите градове и тези в малките.
Резултатът от опитите за деление навежда неизбежно на някои аритметически размишления. Да си припомним уроците от втори клас. А именно: Делението е едно от четирите прости математически действия, заедно със събирането, изваждането и умножението. Делението определя колко пъти едно число се съдържа в друго. При делението имаме делимо (числото, което ще се дели), делител (числото, което показва на колко части ще се дели) и частно (което показва резултата от действието).
В описаните по-горе два опита за деление, ако съдим по резултата (или по-скоро липсата на резултат), можем да стигнем до извода, че делителят е равен на нула (0). А ето какво пише в учебниците за втори клас: “Така тoвa дeлeниe нямa cмиcъл, пoнeжe в apитмeтиĸaтa вcяĸo чиcлo, yмнoжeнo по нyлa дaвa нyлa и пo тoзи нaчин вcяĸo чиcлo мoжe дa бъдe пpиeтo зa чacтнo.“Ами нашият делител Делян, очевидно (и с оглед на неговата окръгленост, която също визуално го доближава до нулата), е равен на нула.
За справка
Колко работни места отвори той, докато беше бизнесмен? Нула. Начинанията му изпофалираха. Какво произведе като политик? Кметове и работни места в различни администрации и системи, които се финансират от държавния бюджет. С други думи произведеното от него, което не се свежда до парите на данъкоплатеца, е равно на нула (0). А от такива опити и данъкоплатецът или получава нула, или е на минус.
Та така и държавата. Ако не спре аритметичните му опити да дели на себе си (сиреч на 0), системата ще зацикли (спре). Хората в България вече го разбраха и затова са по площадите. Остава да го проумее и държавата, ако е такава. Това е положението.
Автор: Спасиана Кирилова