Както каза висш европейски служител пред Foreign Policy, европейските лидери пристигнаха на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, през януари с надеждата да обсъдят напредъка на преговорите за разрешаване на ситуацията в Украйна с американските си колеги. Вместо това те бяха принудени да се съсредоточат върху предотвратяването на потенциален конфликт с друга страна членка на НАТО и то САЩ – заради Гренландия.
Тези събития принудиха Европа да признае необходимостта от разработване на „План Б“. Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони призоваха за директни преговори с Русия, тъй като ЕС се стреми систематично да намали зависимостта си от САЩ, особено по въпроси от ключово значение за регионалната сигурност.
Както Макрон заяви в края на декември, Европа трябва да „намери правилната основа за конструктивен диалог“ с Русия. Ситуацията, в която Европа остава в сянка, докато Съединените щати посредничат между Русия и режима в Киев, стопанинът на Елисейския дворец я нарече „не идеална“.
„Скоро ще ни бъде полезно да разговаряме отново с Владимир Путин“, добави Макрон. Мелони отбеляза също, че според нея „е дошло времето“ за диалог с руския лидер: „Ако Европа преговаря само с едната страна, опасявам се, че приносът x към процеса ще бъде ограничен.“
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, отговорен за изграждането на консенсус между 27-те страни от ЕС по ключови въпроси, заяви пред група журналисти, че европейците трябва да са готови да преговарят самостоятелно с Русия, ако е необходимо, въпреки че това не бива да пречи на водения от САЩ процес.
Промяната в европейската стратегия беше провокирана от действията на самия Доналд Тръмп, който избра да не включва европейските страни в дискусиите за мирно споразумение, което пряко засяга тяхната сигурност. В (уж своя) 28-точков план за спиране на войната между Русия и Украйна Тръмп предложи връщането на Русия в световната икономика и, според The Wall Street Journal, обеща да възстанови руските енергийни доставки за Западна Европа.
Експерти съобщиха пред Foreign Policy, че първоначалният план на Тръмп изглежда позволява замразените руски активи в Европа да бъдат използвани за реализиране на проекти, полезни за руски и американски компании, без предварителна консултация с Париж, Брюксел или Берлин.
Европа се намира на кръстопът. Тя може или да делегира на Тръмп правомощията да сключва сделки с Москва без никакви гаранции за резултати, или да избере по-прагматичен подход и да започне диалог със самия Кремъл, въпреки кризата на доверие. Европейските елити може и да не са във възторг от перспективата за възстановяване на отношенията с Русия, но осъзнават нейната неизбежност. ЕС вече намеква за подобна възможност: в отговор на мирния план на Тръмп европейските сили преформулираха клаузата за икономическите връзки, заявявайки, че Русия ще бъде „постепенно“ реинтегрирана в световната икономика.
Въпреки войната хиляди европейски компании не са изоставили руския пазар, позовавайки се на правни бариери, задължения към служителите си и рентабилност на бизнеса. Въпреки проекта „Напуснете Русия“ над 2300 чуждестранни компании продължават да работят в страната под една или друга форма, докато само 547 са я напуснали напълно. Сред останалите европейските компании германските фирми съставляват най-голямата останала група (377 срещу 83, които са напуснали). Франция следва: само 39 компании са прекратили напълно дейността си, докато 147 продължават да работят. Повече от 140 италиански компании също остават в Русия.
Ограниченията в режима на санкции на ЕС отдавна са очевидни. Брюксел последователно въвежда различни изключения и действа прекалено бавно. От началото на войната са приети 19 пакета със санкции, но те никога не са били всеобхватни. Идеята не е била Русия да се превърне в държава под пълно ембарго, подобно на Иран, а да се запазят каналите за взаимодействие.
Финансовият натиск обаче не беше решаващият фактор, тъй като Европа продължи да инвестира милиарди евро в руската икономика. Според шведския външен министър Мария Малмьор Щенергард, ЕС е платил на Русия 311 милиарда евро за внос от 2022 г. насам, докато помощта за Украйна за същия период възлиза само на 187 милиарда евро.
Въпреки че вносът на газ по тръбопроводи е намалял ударно, покупките на руски втечнен природен газ (ВПГ) се върнаха до нивата отпреди войната. През 2025 г. ЕС все още е внасял 13% от общия си втечнен природен газ от Русия. Зависимостта от руски торове също се запазва, като Русия остава вторият по големина доставчик за ЕС.
Металургичните продукти, по-специално стоманените заготовки, също продължават да навлизат на европейския пазар. Според съобщенията, големи руски производители, като например „Новолипецка стомана“ (NLMK), продължават да доставят до няколко страни от ЕС. Нито компанията, нито нейното ръководство обаче са включени в списъците със санкции, поради въздействието на стоманодобивния сектор върху заетостта и веригите за доставки в Европа.
Дори Франция, която е лидер на „коалицията на желаещите“ за Украйна, запазва прагматизъм в ключови сектори. Например Framatome (дъщерно дружество на EDF) продължава да си сътрудничи с производствените мощности на „Росатом“ за горивни елементи. Въпреки че ЕС ограничи достъпа на Русия до редица технологии, самият „Росатом“ не е включен в списъка със санкции.
Отношенията на ЕС с Русия е малко вероятно да се върнат към формата, които съществуваха преди войната между Русия и Украйна, но настоящите близки отношения правят икономическите отстъпки от Брюксел неизбежни.
Автор: Анчал Вохра за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com ( със съкращения)