Здравейте! Вече дойде време да ви разкажа за двете най-прогресивни училища в България, където се изучаваше АВТЕНТИЧНА българска култура, традиции и изкуства. И как МОН (Министерство на Образованието и Науката) ги унищожи. Тази история никога няма да ви я покажат по медиите, затова аз ще ви разкажа като жив свидетел. Времето минава и тези неща се забравят… А трябва да се знае, за да не се повтори отново. Пригответе се, защото историята ми ще е дълга. Но гарантирам ви – интересна. Моля всички будни българи да го прочетат, защото това касае бъдещето на България и на вашите деца. Ще започна с въведение:
|| 1 || въведение
Бъдещето на една държава са децата й. Днес малцина осъзнават това и като заговорим за промяна в системата, всеки се хваща да променя политиците, партиите, държавния апарат, законите и т.н. Но за децата никой не се сеща. А нали днес се отглеждат градителите на утрешния ден – строители, лекари, учители, инженери… и да, политици. Нали в първите 10 години от живота се залага моралът, светогледа и принципите на един народ!
Нали от тези първи години зависи дали човек един ден ще отдаде сили и талант да живее за другите, да обича природата и да има сърце отворено за състрадание. Или ще живее като егоист, който ще сее разруха около себе си и цял живот ще ламти за материални облаги.
Тези от вас, които имат деца и са се докоснали до педагогическата и образователната система виждат, че тя е безнадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара нацията ни до ръба на най-голямата духовна криза. Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото. Нужна е радикално нова парадигма, не просто да поразкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците – с таблети.
Едно истинско училище трябва да ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Да предава обичаите в истинският им вид, така, както са ни завещани през вековете.
Днес от държавните учреждения, било детски градини или училища, БЪЛГАРСКИТЕ деца излизат „професионално ориентирани“, но без съзнание за връзката си със Земята и природата. Могат да разбират геометричните фигури, но не и духовната си същност… Учат се още в детската градина да познават часовника, но не и как да контролират гнева и обидата си. Знаят да броят, но не знаят кои храни са вредни за тялото им…
С това се сблъскахме, когато дойде време синът ни Самуил да тръгва на училище. Осъзнахме, че системата е наистина безнадеждно остаряла, спряла някъде в 40-те години на миналия век и използва неефективни методи като наизустяване, механично заучаване на уроци, гонене на оценки…. И на дневен ред дойде намирането на подходящо училище. Качихме се в стария Опел и започнахме да обикаляме България.Така открихме училището в с. Сладка Вода (https://sladkavoda.eu).
|| 2 || училището в Сладка вода
То бе мечтата ми във всяко едно отношение – полупансион, със специално разработени педагогически методи, нагодени за цялостен подход към детето като към разумно духовно същество – съчетание на житейски уроци с класната стая, конна езда, ушу (източно бойно изкуство), стрелба с лък, ръчни занаяти, стари български традиции и т.н. – списъкът е дълъг. В училището трудът бе награда, а не наказание. Там уроците се учеха навън – където е най-присъщо за детето. Съчетаваха природните и педагогичните методи ръка за ръка. Изкуство, музика, занаяти, да, там се УЧЕШЕ, а не се школуваше.
Там знаеха как да намерят Хората в децата. Да им дадат небе. Оттам излизаха Добри деца, със собствено мнение и достойнство, отговорни И Щастливи. Основателят му Койно Койнов обожава децата, и е добър скулптор и художник.
Препоръчвам ви да разгледате галерията със снимки от училището. Вижте как се залагаха в децата старите хубави български традиции – не по учебниците в класната стая, а така, че те да го запомнят за цял живот! Редом с кирилицата се учеше глаголица, надписите из училището бяха на глаголица. Ето тук сам Койно Койнов разказва за училището.
Ще запитате, като е толкова хубаво, защо говориш в минало време? Защото училището бе закрито. Под огромен натиск на държавата, която използва цялата чудовищна административна машина за да го смаже. Инстанции, като РИОКОЗ бяха използвани като наемна армия за наказателни акции – глоби, проверки, глоби, една след друга за тотално абсурдни неща. И така докато училището бъде обезкървено финансово и фалирано. Накрая държавата успя – след 21 години съществуване училището по българска култура “Цар Симеон I” прекрати работата си. Угасна единственият светилник на българщината!
|| 3 || училището в Николаевка
Но ние не се отказахме, продължихме търсенето си и така попаднахме на училището в с. Николаевка. То е държавно училище, и съществува благодарение на смелата, широко скроена жена Павлина Атанасова Иванова, бивш директор. Запознахме се с нея и веднага усетихме, че тя носи същият пламък като нас, същият копнеж за високи идеали съчетан с детска чистота. Чували ли сте за село Николаевка? И аз не бях. А би трябвало, защото това е родното село на Петър Дънов – Учителя. Когато Павлина поема поста директор на училището в селото, то е било пред закриване поради липса на ученици. За да привлече деца, тя решава да разкрие паралелка за ранно професионално обучение след завършен 6-и клас. За специалност било избрано готварството. Решението се оказва много удачно, професията привлякла деца дори от околните села и от Варна. За целта бил осигурен транспорт. Така училището било спасено.И преди да продължа, един интересен факт: поемайки поста директор, Павлина Атанасова Иванова знаела само, че Николаевка е родното място на Петър Дънов. Впоследствие в архива на училището открила множество исторически документи.
То се оказало първото българско светско училище във цялата Варненска околия!
Било създадено през далечната 1847 г. от местният родолюбив българин чорбаджи Атанас Георгиев – дядото по майчина линия на Петър Дънов. Под неговото ръководство била съградена и местната църква. Първите 15-ина деца той събирал за обучение в избата на дома си. За техен преподавател открил един талантлив младеж на име Константин Дъновски от родопското село Читак. Той станал и първият свещеник. Чорбаджи Атанас го прибрал в дома си, а младежът по-късно се оженил за втората му дъщеря Добра. От тяхната любов се родили няколко деца, едно от които е Петър Дънов. Всъщност къщата му се намира непосредствено до училището.
Преместихме се да живеем в селото и станахме част от всичко, което се случваше в училището. А там се случваха прекрасни неща – децата учеха в нетрадиционна обстановка, с нетрадиционни методи. Уроците се даваха под формата на игра, по забавен творчески начин. Самите преподаватели притежаваха нужното детско светоусещане, далеч от познатата ни авторитарност. С пари от европроекти, които директорката с много упоритост и труд защити, се разгърна извънкласова дейност – кръжоци по готварство, грънчарство и какви ли още не умения.
Прекрасни творения на детските ръце създадени от рециклирани материали
Направи се ремонт на училището, смениха се дограмите, вратите, изработиха се по поръчка мебели за децата, изгради се канализация. Всеки от нас – родители и доброволци взимаше участие. Организира се предлагане на вегетарианска храна за децата. Самуил (синът ми) беше много щастлив. Учителите редовно посещаваха семинари из цялата страна, за да изучат най-новаторските подходи за работа с деца (goo.gl/photos/iC48s9cCiHbC2T5C6)
По време на нейното управление в това малко селско училище се разгърнаха таланти, които участваха и спечелиха награди в национални и международни конкурси. Тук искам да отбележа, че 80% от децата в училището са от циганския етнос. Не знам друго училище в България успяло толкова да мотивира ромските деца за успех и знания!
Голяма част от разкритите таланти бяха от ромски произход
Постепенно мястото стана като магнит и от цяла България дойдоха таланти, които да помагат всичко заедно да направим от децата Хора. Учители, музиканти, поети станаха част от екипа в училището. Един от тях е и приятелят ми Emil Stefanov – композитор, поет, писател, изключителен човек. Той разкри неподозиран музикален талант сред децата от училището и го разви дотам, че да правят студийни записи и изнасят концерти! Чуйте сами: Ой Роди се (музика и текст Emil Stefanov) записана с две от децата в училището! Каква светлина се лее от тази музика! А допреди това дори родителите на тези деца не подозираха таланта в тях.
Кулминацията беше, когато на 20.10.2015 във Фестивалния комплекс във Варна училището изнесе благотворителен концерт – най-знаменателното събитие в 168 годишната история на училището! Посланието беше за създаването на един свят с красота, доброта и музика, в който мечтите на децата да стават реалност. Беше грандиозен успех, поканени бяха гости от цялата страна, деца и учители от училището се представиха с изпълнения. Ето малко снимки от концерта. Видео записът от концерта е тук: goo.gl/8MppKS
Тези изяви на духовност не останаха без отзвук – тъмнината не търпи светлина.
Чудовищната държавна административна машина наречена МОН отново се раздвижи и задейства. След като се бе разправила с училището в Сладка вода, пристъпи към унищожаването на следващият светилник на българска култура в с. Николаевка. Екзекуцията се водеше от Венцеслава Генова – началник РИО Варна. Работеше се с отработена методика – срещу директорката заваляха съдебни дела, за абсурдни неща, пристигнаха комисии за генерална проверка на цялата училищна документация, след което последва финансова ревизия, после една и още една чрез хора изпратени директно от София по заповед на Министъра на образованието и науката. Какъв неочакван интерес към едно малко селско училище, нали? Целта бе ясна – да се компрометира и уволни директорката, а училището – закрито. Ето и цялата история:
- хронология на цялата история
- писмо-изявление от директорката Павлина Иванова, по повод проверките
- Ето едно от писмата, които бяха изпратени до МОН в нейна подкрепа: http:// odo.bg/подкрепа-за-павлина-иванова (в момента изтрито, ще бъде възстановено)
- И още едно писмо в нейна защита
В докладите на проверяващите не бе споменато НИТО ЕДНО от постиженията на училището – наградите от конкурсите, кръжоците, концертът, музикалните таланти, семинарите, успехите с ромските деца. НИЩО!!!
В крайна сметка Павлина Атанасова Иванова бе уволнена, а училището осиротя. Всички поддръжници и родители го напуснаха, заедно с децата си, които учеха там. Oстанаха да учат само циганчета. И най-вероятно, след някоя-друга година ще чуете по новините кратко съобщение, че 168 годишното училище в село Николаевка е било закрито заради липса на ученици. Но никой няма да ви каже заради кого е закрито…
|| 4 || изводи и решения
Не вярвам в теории на конспирацията, но кажете ми – същото министерство, което благославя учебници, в които пише, че турско робство не е имало, а цар Симеон Велики не оставил никакви следи в историята (http://www.vlastta.com/displaynews/75205), същото това министерство смазва безмилостно всеки светилник на българщината, посмял да направи от децата истински Хора. НА КОГО СЛУЖИ НАШЕТО ПРАВИТЕЛСТВО, унищожавайки тези средища на талант и духовност?
800 училища бяха закрити, само за 15 години! Знаете ли какво е казал Виктор Юго?
“Който отваря училище, затваря затвор”
А който ЗАТВАРЯ УЧИЛИЩА, какво отваря? Отговорете си сами…
Ето защо, по случай първия учебен ден се обръщам с призив към всички вас:
- Родители, които усещате огромната си отговорност за благополучието на децата си – позволете си да повярвате, че Вие сте в правото си да избирате измежду предложеното и да предлагате ново, още по-добро. Включително форми на обучение, учебно съдържание, методи на преподаване… Не оставяйте децата си в ръцете на една антикварна, бездуховна образователна система, която ще направи от тях работници-консуматори.
- Подкрепяйте тези, които без страх изпълняват духовният си дълг да изправят този народ на крака и направят от децата ни истински, достойни българи!!!
- Спокойно и волно търсете НОВИТЕ училища, новите алтернативи, запознавайте се – Човеците там са също като Вас и ви очакват! Намирайте ги, споделяйте открито своите очаквания, обсъждайте, давайте предложения. ОБЕДИНЯВАЙТЕ се! А такива има вече много: Кооперативна академия | Училище по изкуства и занаяти | Слънчева педагогика | Общност за демократично образование | Валдорфска педагогика | Асоциация за домашно образование | Национална мрежа на родителите | Асоциация на родителските кооперативи | Прогресивни училища (има вече в София и Варна)
- Гледайте филма Съмърхил (включете субтитрите на български). Прочетете книгата “Съмърхил – възпитание чрез свобода”
Oтразете тази история във вашите медии, блогове, страници, преди отново да бъде изтрита.
https://www.facebook.com/notes/ludmil-etov/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE/1708221709286973/