„Удължителният бюджет гарантира стабилността на държавата и социалните разходи през 2026 г. Това е проект на закон с преходен характер, чиято цел е да осигури необходимата правна рамка за безпроблемното функциониране на държавата и да приоритизира социалните разходи“. Това каза премиерът в оставка Росен Желязков по време на заседанието на кабинета в понеделник.
Той посочи, че става въпрос за проекта на Решение за одобряване проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., известен като т.нар. удължителен бюджет. „Целта на този законопроект е да се установи необходимата правна и финансова рамка за безпроблемното функциониране на държавата и общините и най-вече за приоритизиране на разходите, които са свързани с възнаграждения, пенсии и социални плащания“, подчерта премиерът в оставка.
Как се стигна дотук?
Удължителният бюджет е факт след кризата около приемането на финансовата рамка за 2026 г., която бе преправяна два пъти. Първо властта счупи диалога със синдикати и работодатели по темата и почти силово опита да наложи обществено и социално неприемлива рамка на бюджет, която срещна отпора на първите протести. Впоследствие недоволството на улицата прерасна и в искане за оставка на правителството, а през това време управляващото мнозинство започна повторни разговори с тристранката с цел да предложи приемлив проектобюджет.
На този фон обаче трите протеста в цялата страна, събрали стотици хиляди по площадите, принудиха правителството да подаде оставка, а с това и предложеният бюджет бе стопиран от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. От своя страна опозицията настоя кабинетът в оставка да внесе удължителен бюджет с цел да се гарантира спокойствие и предвидимост в публичните разходи, а и в личния джоб на всеки български гражданин, подчерта Асен Василев.
Очаква се предложеното удължаване на сегашния бюджет да влезе в пленарна зала до края на седмицата.
Синдикатите обаче скочиха
Изтеглянето на настоящите законопроекти на бюджетите на държавата, на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване и приемането на удължителен закон ще създаде сериозно обществено напрежение и проблеми. Тези проблеми трябва да бъдат ясно посочени пред обществото и да получат обяснение от всички народни представители. Това се казва в отворено писмо от КНСБ и КТ „Подкрепа“ до председателя на Народното събрание Рая Назарян и лидерите на парламентарно представените партии. „Призоваваме да не се допуска държавната финансова рамка, върху която стъпва цялата икономическа политика на страната, да се превръща в заложник на тяснопартийни интереси“, подчертават те. Според синдикатите каквито и недостатъци да имат трите вече обсъждани законопроекта, има достатъчно време за коригирането им с предложения между първо и второ четене, каквато е била практиката години наред.
Позицията на двата профсъюза изглежда логична
За синдикатите неприемането на бюджета за предстоящата година в срок означава „замразяване“ на доходите на всички, чийто работодател е държавата – 470 000 учители, лекари, медицински сестри, специалисти по здравни грижи, университетски преподаватели, работещи в културни институти, музеи, читалища, библиотеки и др., както и още 130 000 души, заети в държавни и общински дружества и предприятия като БДЖ, „Български пощи“ и градски транспорт. В позицията им се подчертава, че тази стъпка е равнозначна на загуба на реална покупателна способност на стотици хиляди българи в момент, когато им е обещан и договорен ръст на доходите с поне 10%, в резултат от диалога между всички социални партньори през последните седмици.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ заявяват още, че от „замразените“ доходи ще последват свиване на вътрешното потребление и намаляване на приходите на държавата от данъци и акцизи. Те допълват, че бе приет бюджет за 2026 година размерът на помощта за майчинство през втората година ще е по-малък от предвидения, а Българският лекарски съюз няма да подпише нов национален рамков договор , което ще лиши болниците от по-високи приходи и възможност да дават конкурентни заплати, а това ще се отрази негативно и за пациентите. Освен това общините ще бъдат лишени от възможност да се развиват и дейността им ще бъде ограничена поради невъзможност да бъдат приети местните бюджети, процедурата за които ще забавена с поне 6 месеца, а това може да причини много проблеми.
Според КНСБ и КТ „Подкрепа“ при провеждане на нови избори възможността за приемане на бюджета за 2026 г. се отлага дългосрочно поне до май или юни, а подобно забавяне ще има сериозни неблагоприятни последствия за работещи, майки, общини, предприятия, като доходите, подпомагането за майчинство през втората година, субсидиите за общини и държавни предприятия и нивата на инвестиционна активност на държавата ще бъдат замразени за половин година на нивата си от първото полугодие на 2025 г.
„Същевременно не трябва да забравяме, че пред страната ни предстои сериозна промяна, а именно смяната на националната валута, а това изисква едно – стабилност. Липсата на бюджет за 2026 г. и използването на удължителен такъв не кореспондират с идеята за стабилност, сигурност и предвидимост“, изтъкват двата синдиката. Те настояват парламентът да намери начин да включи възможно най-скоро в дневния си ред точките за трите законопроекта и да доведе до край бюджетната процедура за 2026 г. преди изтичането на настоящата календарна година.