Белият дом започна формирането на т. нар. Съвет за мир, като през последните няколко дни бяха оповестени имената на ръководителите на органа и също така бяха отправени покани до редица държави да се присъединят към новата организация.
В последните дни зачестяват информациите и коментарите, че Доналд Тръмп планира да замени Съвета за сигурност на ООН. На Световния икономически форум в Давос днес се очаква президентът на САЩ ще обяви разширяване на правомощията на своя Съвет за мир, който той предложи да създаде за възстановяването на ивицата Газа. „Съветът за мир няма да се ограничава до Газа. Той ще бъде Съвет за мир за целия свят“, каза висш американски служител пред информационната агенция Axios.
Очаква се Тръмп да председателства този орган, което му дава и изключително право на вето върху всички решения. Той ще има правото да кани други държавни и правителствени ръководители да се присъединят към съвета и да анулира тяхното членство, освен в случай на вето от мнозинство от две трети от страните членки.
Изпълнителният борд на Съвета за мир, ръководен от Тръмп, ще включва седем членове, сред които американският държавен секретар Марко Рубио, специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и бившият премиер на Великобритания Тони Блеър. Американски представител потвърди, че Тръмп би могъл да запази ръководния пост в Съвета за мир и след приключването на президентския му мандат, докато самият той не реши да подаде оставка. Тогава следващият американски президент ще определи новия председател на Съвета за мир.
Всяка страна членка на Съвета за мир ще членува там за максимална продължителност от три години, според устава на съвета. Това членство ще може да се подновява от председателя на съвета. Този тригодишен мандат не се прилага за онези членове на Съвета, които платят входна такса от 1 милиард долара през първата година от влизането в сила на устава му. Американският представител заяви, че решението относно членството се взима на доброволна основа и че няма цена за влизане в съвета. Решенията ще се вземат с мнозинство, като всяка присъстваща страна членка ще има един глас, но всички решения ще подлежат на одобрение от председателя.
„Всяка страна членка ще има мандат от не повече от три години от влизането в сила на този устав, подлежащ на подновяване от председателя. Тригодишният мандат за членство не се прилага за страни членки, които платят повече от 1 млрд. долара в брой за Съвета за мир през първата година от влизането сила на устава“, се казва в проекта. Критиците се опасяват, че по този начин Тръмп се опитва да създаде алтернатива или конкурент на ООН, която той отдавна критикува.
В устава съветът е определен като „международна организация, която се стреми да насърчава стабилността, да възстанови надеждното и законно управление и да осигури траен мир в регионите, засегнати или заплашени от конфликти“. Той ще стане официален, след като три страни членки се съгласят с устава.
Американски официален представител потвърди пред Bloomberg News, че макар членовете да могат да се присъединят безплатно, таксата от 1 млрд. долара ще им гарантира постоянно членство. Събраните средства ще бъдат използвани директно за изпълнение на мандата на Съвета за мир за възстановяване на Газа, заяви официалният представител, пожелал да остане анонимен. Съветът ще гарантира, че почти всеки събран долар ще бъде използван за изпълнение на мандата му, допълни представителят.
Съветът за мир ще се събира за гласуване поне веднъж годишно и в „допълнителни моменти и места, които председателят счете за уместни“, се казва в проекта за устав. Дневният ред ще подлежи на одобрение от председателя. Съветът за мир ще провежда редовни срещи на изпълнителния си съвет. Такива срещи ще се свикват най-малко веднъж на тримесечие.
Поканени, приели, колебаещи се
Сред приелите поканата за членство в Съвета за мир са мароканският крал Мохамед Шести, който ще бъде част от основоположниците на съвета. Президентът на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян също ще заеме такава роля. Унгарският премиер Виктор Орбан прие още в неделя поканата, която той определи като голяма чест от страна на съюзника му Тръмп да го избере за основоположник на съвета. Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че също е приел поканата.
От антуража на френския президент Еманюел Макрон заявиха, че Франция на този етап не може да приеме поканата. В отговор Тръмп предупреди, че ще наложи 200-процентни мита на френските вина и шампанско и Макрон ще се присъедини към Съвета.
Италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви днес, че намира за проблематично Италия да се присъедини към Съвета за мир. Италианският вестник „Кориере дела сера“ съобщи по-рано днес, че Италия няма да участва в Съвета за мир, като изрази опасения, че присъединяването към група, ръководена от лидера на една-единствена страна, би нарушило конституцията на страната.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че е получил покана за Съвета, но добави, че не си представя, че ще членува в него редом до Русия. Тръмп потвърди в понеделник, че е поканил руския президент Владимир Путин. Москва заяви, че иска да изясни всички нюанси на това предложение с Вашингтон, преди да се произнесе.
Британското правителство изрази безпокойство от поканата, отправена към Путин и предупреди, че той на няколко пъти е доказал, че не е сериозно ангажиран с мира. Лондон потвърди, че е получил покана за членство в съвета и ще проучи условията в контакт със САЩ и неговите международни партньори.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен запази отговора си за по-късно, според съобщение на говорител в Брюксел.
Германското правителство е получило също покана от САЩ и каза, че я проучва в координация с партньорите си.
Китай обяви, че е получил покана от американската страна, каза говорител на китайското външно министерство, без да уточнява дали ще приеме или не да членува в Съвета.
В Канада външната министърка Анита Ананд заяви, че Отава проучва ситуацията, но допълни, че няма да плаща 1 милиард долара.
Белият дом не е публикувал списъка на поканените страни, но много столици казаха, че техните лидери са получили покана. Сред страните, които потвърдиха това, са Италия, България, Норвегия, Швеция, Финландия, Албания, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Египет, Йордания, Турция, Гърция, Словения, Полша, Индия и Южна Корея.
В сряда косовският президент Вьоса Османи съобщи чрез публикация във Фейсбук, че е получила покана от американския президент Доналд Тръмп да представлява Косово в Съвета за мир за Газа като член-основател.
Същевременно израелският премиер Бенямин Нетаняху прие поканата да се присъедини към т.нар. Съвет за мир, предаде ДПА, като се позова на публикация на канцеларията му в „Екс“. В същото време Нетаняху изрази недоволство, че турският външен министър Хакан Фидан и високопоставеният катарски дипломат Али ал Тавади са членове на този орган. Турция и Катар остро критикуваха войната на Израел срещу „Хамас“. Двете държави играят централна роля в региона, включително като поддръжници на ислямистки движения, като „Мюсюлманско братство“ и „Хамас“.
Турция заяви, че президентът Ердоган скоро ще реши дали да се присъедини към инициативата. Турция критикува нападението на Израел срещу Газа, определяйки го като геноцид, докато Израел многократно се противопостави на турска роля в Газа.
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви в Давос, че все още е твърде рано да се каже дали Хърватия ще се присъедини към предложения от президента на САЩ Доналд Тръмп Съвет за мир, тъй като инициативата и свързаният с нея документ тепърва трябва да бъдат подробно анализирани и консултирани в съответствие с установените процедури. „За да се подпише какъвто и да е документ, трябва да се спазват определени процедури, това не може да става от днес за утре“, заяви Пленкович.
Президентът на Румъния Никушор Дан приветства инициативата на Тръмп, става ясно от прессъобщение на администрацията на държавния глава. В него се посочва обаче, че Никушор Дан е започнал задълбочен процес на анализ на последиците от евентуално участие на страната в Съвета за мир, като се имат предвид предишни международни ангажименти, поети от Румъния в Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и в Европейския съюз.
„Тази оценка има за цел да установи степента на съвместимост на новата инициатива със съществуващите задължения на румънската държава и да определи оптималните начини, по които Румъния може да допринесе за постигането на общата ни цел за укрепване на мира в света“, пише в документа.
Албанският премиер Еди Рама обяви, че е приел поканата на президента на САЩ. Премиерът на Албания потвърди, че страната му остава твърд съюзник на Съединените американски щати във всички усилия за насърчаване на мира, сигурността и конструктивното глобално ангажиране. По думите му участието на Албания в съвета за мир ще бъде внесено за одобрение в албанския парламент в близко бъдеще.