Интервю с инж. Илчо Костов, Част I
Обследване на конструкциите на Първи блок на АЕЦ Белене е показало дълбоки пукнатини и пълна негодност за доизграждане. Това означава, че проектите, с които Атомстройекспорт е спечелила тръжната процедура за АЕЦ Белене просто са били неосъществими, а НЕК е била заблудена и подведена от руснаците. Три правителства са знаели за това. Аргументът обаче не е използван в арбитражното дело срещу Атомекспортстрой. България загуби и плати 1,2 милиарда лева. Вижте интервюто на Биволъ с инж. Илчо Костов, директор на площадката в Белене, който е направил обследването. Част 1.
Още през 2005 г. бившият управител на АЕЦ Белене инж. Илчо Костов забелязва пукнатини по реакторния блок. Той докладва за тях на научна конференция на Булатом. След това Костов провежда задълбочено обследване, което показва, че пукнатините са масови, по цялата дебелина и дълбочина на реакторното отделение и се дължат на технологията за армиране на бетона прилагана от АСЕ в края на 80-те години на 20 век, когато е започнат строежа.
Именно с проект за дострояване на базата на съществуващите конструкции АСЕ спечелва тръжната процедура обявена от НЕК при подновяването на проекта. Възползвайки се от изключителния си достъп до цялата проектна документация по проекта “Белене,” АСЕ въвежда в заблуждение НЕК, че централата може да бъде достроена. По този начин се постига оттеглянето на конкуренцията и спечелване на поръчката с оферта на цена 3.997 млрд.
Веднага след като АСЕ печели търга е подписано в нарушение на Закона за Обществените поръчки Допълнение 3 към Споразумение 1 на цена 109 млн. Евро, като задължение на НЕК. За това споразумение сега са обвинени двамата бивши директори на НЕК.
Но с въпросното допълнение АСЕ постига още една цел – разрушаване на построеното до кота 13,20 реакторно отделение и скриване на информацията за състоянието на съществуващите строителни конструкции.
Накратко: Най-напред НЕК е била заблудена и подведена от руснаците, че на мястото на Първи блок на АЕЦ Белене е можело да се доизгражда, след което доказателствата, че това не е било възможно, са унищожени.
С обследването, доказващо негодността на Първи блок са запознати три правителства, твърди инж. Илчо Костов. Конфиденциални доклади са получили Станишев, Борисов и Орешарски. Реакция няма, ако изключим разрушаването на старите конструкции, започнало при правителството на Тройната коалиция и довършено при първото правителство Борисов. Така физическите доказателства са заличени, но остава експертизата, придружена с подробен видеоматериал.
Данните, че реакторното отделение е било негодно, са предоставени също и на адвокатската кантора « Уайт енд Кейс » по време на арбитражната процедура по делото на АСЕ срещу НЕК. Но информацията, която би могла да обърне арбитражното дело на 180 градуса не е използвана и в крайна сметка България е осъдена да плати на руснаците огромна сума.
« Господ е българин, че централата не е била доизградена през 80-те. При тези пукнатини… » – казва инж. Илчо Костов в подробно интервю за Биволъ. Пред камерата той показа снимки от пукнатините и заключенията на обследването.
Какви са причините за тази дискретност и за отказа да бъде използвана експертизата за защита на българския интерес? Защо българското правителство и наетите от него адвокати доброволно се отказват « да напляскат руснаците », както се изрази бившия финансов министър Симеон Дянков, уверен в победата на арбитража?
Един от възможните отговори е, че технологията за армиране на бетона, която е довела до напукването на реакторния блок в АЕЦ Белене е използвана и в други реакторни корпуси, строени през 80-те. Огласяването на такива данни в международен арбитраж поставя на дневен ред неприятни въпроси за сигурността на централите, строени по съветско време и може да засегне дълбоко руските интереси, и планове за експанзия на руското атомно строителство в Европа и в други страни.
Отвъд тези геополитически проекции остава да виси въпросът ще понесе ли някой отговорност за сметката от близо 3 милиарда лева, излязла от джобовете на българските данъкоплатци? Както се вижда тази (без)отговорност се поддържа от няколко поредни правителства с различна политическа окраска, но с общ знаменател – да угодим на Русия каквото и колкото да струва това.
