Консервативният социализъм на ГЕРБ и завистта на социалистическите консерватори (на миналото)

Държавата (на Борисов и останалите другари от свитата му) се връща 25 години назад към все по-голяма намеса в икономиката, се казва в разпространен от агенция “Блумбърг” анализ за състоянието на българската икономика. https://19min.bg/news/8/134680.html

Един през друг ръководни другари (на ГЕРБ) от БСП обръщат внимание на факта, че управляващата партия краде социалистически идеи от нея и ги представя за свои. В телевизионно интервю Кристиян Вигенин разви с примери тази теза и заяви, че може да посочи още много решения на ГЕРБ (и коалиционните му партньори в партер) извън вече откроилите се стъпки на правителството в областта на хазарта, разпространението на медии, търговията с бензин и прочее видни от всеки белези на държавния капитализъм у нас.

Не е странно, че ревнивците от БСП се опитват да топят главата на другарчетата си от друга партия в мътилката на спора за това е кой е по- голям социалист. Те в собствената си партия се топят, какво остава за конкуренцията им на полето на популизма.

“Странно” е обаче, че нароилите се напоследък борци срещу либерализма у нас, кой от кой по-голям привърженик ( вече) на консерватизма, привидян като печеливша политическа платформа в България и по света, мълчат все по-оглушително за левия завой на уж дясното управление тук. Не ги вади от нирваната дори и откровението на финансовия министър Горанов, който призова да се внимава с либерализма в сегашните трудни времена.  А само преди месец – два множащите се десни борци за повече консерватизъм и по-малко либерализъм щяха да го удушат от прегръдки за правилното изявление.

Само че как да го направят сега, когато става все по-ясно, че на мястото на либералната философия властниците ни присаждат от(к)ровен социализъм. Някак неудобно се получава за оплаквач(к)ите на либерализма от правилни десни позиции да цопнат и те целите в червено или поне в розово на фона на розовите обещания на ГЕРБ за светло държавно капиталистическо бъдеще.

Диктатурата на простите беше обречена на роди прости мерки, имитирайки държавния капитализъм на успешния Китай и на плачевния му провал в Русия, който обаче е неустоим пример за подражание в България от гледна точка на централизацията и строгата йерархия, даваща всички лостове за управление на икономиката в ръцете на онзи, който раздава порциите на свои хора.

Разликите с Китай и Русия са в мащаба, но че и тук става дума за една несменяема партия, която си прави каквото си поиска при липсата на опозиция, е очевиден факт. Носталгиците по времето на домашното консервиране, чрез което хората оцеляваха през дългата зима в НРБ, продължила 45 години, могат да бъдат доволни.

Консерватизмът на държавния капитализъм печели нови победи с помощта на консерватора от Банкя и прочее ученици на вожда на социализЪма от Правец, според когото социализЪма е недоносче.

Така че лозунгът е днес: “на борба за повече соцконсерватизъм по пътя към светлия държавен капитализъм!”

Вече веднъж ни играха невижданата преди и другаде пиеса на монархо-социализма. Не е чудно, че този път експериментират с консервативния социализъм, изповядвам открито от самата др. Нинова.

Иво Инджев