Той не е ходил в казарма, но е бил в достатъчно женски домове, че да знае какво липсва на жената днес
Мъж под наем от Бургас ще е основният герой в „Ничия земя“. В събота от 18 часа Станислав ще нахлуе в ефира на Нова телевизия, за да говори за своя свят, в който жената трябва да е дама, а мъжът – кавалер.
Той не е гларус. Морето е Черно, но май не му е до колене. Не е ходил в казарма, но е бил в достатъчно женски домове, че да знае какво липсва на жената днес – ако не разполагате дори с мъж под чехъл, може да имате мъж под наем. Или пък – ако нямате мъж на място, Станислав може да е вашият мъж на час.
В „Ничия земя“ ще говорим за мъже – за мъжа по принцип и двама мъже в частност, обяви Елена Чопакова.
Единият мъж е избрал да управлява волята и действията на жената до себе си с бой, а другият – да почита жената като богиня и да служи на нейната красота.
В разгара на дебатите за Истанбулската конвенция и думите на омбудсмана Мая Манолова, че всяка 4-та жена в България е жертва на домашно насилие, „Ничия земя“ ви среща с една от тези жертви на насилие – психическо и физическо. Една жена с перука и очила, избити зъби и разбити илюзии. Мария – както тя предпочете да я наричаме и по нейно желание крием самоличността ѝ – разказва за необичайния обрат в живота си от забременяла ученичка до бита майка на четири деца.
„Във време, в което се бием за и против правата на третия пол, нежният е твърде зает да се еманципира, а силният – да се разкрасява, светът, в който жената е дама, а мъжът кавалер е за предпочитане пред свят, в който жената трябва да има бормашина, а мъжът – пинцети или още по-лошо – свят, в който мъжете бият жените си“, водещата на „Ничия земя“.
„Насилието, за което всички говорят и никой не признава, е като надвиснал призрак – да, надвиснал над съвременната българска жена, която кой знае защо предпочита да търпи и да си мълчи, за да не се срамува, вместо да потърси помощ навреме и да си тръгне от насилника. Част от жените обясняват това с любов, други с комунистическите си остатъци на разбирания, че мъжът е притежател и каквото става, трябва да си остане в семейството. Резултатът често е гробовен“, добавя Елена Чопакова.
Травмите се стоварват върху едва прохождащите детски съзнания – особено ако скандалите и побоищата са пред очите им. После свидетелите стават или насилници, или жертви. Питайте психолозите, но и съседите да попитате – все същото!“, коментира водещата.