„Плацебо (от лат.: placebo – ′трябва да угаждам’) е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние – ефект, наричан плацебо ефект. От научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект.
В клиничните изпитания на медикаменти се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологични причини от автосугестивен характер, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването.“
Това е дефиницията, която ни предлага Уикипедия, за думата „плацебо“. Погледнато от друга страна, в България се намираме в постоянен плацебо ефект. Предлагат ни нещо, което не става, и го заменят с друго, което също не става. По същия начин стои и въпросът с новите министри – на асфалта, на шофьорските книжки и на една от държаните ОПГ на Цвъ. Както вече разбрахме от премиера Бойко Борисов, оставките на Нанков, Московски и Радев ще бъдат внесени в парламента и въпреки сълзите и сополите на себеподобните им, те ще бъдат приети. Такова решение е взел днес Коалиционият съвет на ОП и ГЕРБ, който в публичнто пространство е известен като „ОПГерб“. На същата високопарна среща между лидерите на най-бедната държава в Европейския съюз (които са в условията на семейно-политически скандал по олигархическа линия), са били уточнени имената и на техните заместители (плацебо): за министър на МВР, на мястото на Валентин Радев, поставят настоящия главен секретар на силовото ведомство – Младен Маринов; Николай Нанков ще бъде сменен от Петя Аврамова (ГЕРБ); Ивайло Московски – Александър Манолев.
Повече от ясно е, че потъващата настояща власт къса от пипалата си, за да създаде усещането за промяна сред населението, но всъщност нищо старо не е забравено. След 10 години на върха, политическият октопод на България дори е еволюирал в Горгона. Реже от змиите си, но на тяхно място, като полято с вода семе на райграс, се появява същото змийче.
Кои са новите министри?!
Новите министри са старите министри. С други имена, но пак на същите господари. Без да изпадаме в подробен анализ на профилите им, както и без да изброяваме стъпалата на житейския им и кариерен път, които се припокриват, свободно можем да отчетем, че двама от министрите са приближени кадри до КОЙ, известен като Пеевски. Заради трагедията в Своге ГЕРБ остава в ръцете си ведомството на асфалта, което е без особено значение, когато същите фирми ще използват отново варовик, вместо асфалт.
Особено внимание, обаче, ще обърнем на канидадата за министър на МВР, поради колорита на личността му, ведно с професионалното му израстване – от охрана и шофьор в ъндърграиунда, до шеф на един от най-важните сектори в държавата. Неговото име е Младен Маринов, а за целта ще припомним едно писмо, което се появи през 2017 г. на пощата на сайта Фрог нюз, след това в медиите, но до този момемнт информацията от него е нито потвърдена, нито отречена от все още главния секретар на МВР, проближен на Мето Илиенски:
