Всъщност за разумния и демократично настроен български избирател (не се наемам да преценявам доколко многоброен е той в момента) ситуацията на изборната сцена, въпреки всички внушения и манипулации, излъчвани от т. нар. „обществени медии“, е достатъчно ясна.
Ако до преди десетина години на нея можеха да се различат „леви“, „десни“, „центристки“ и т.н. партии, към настоящия момент на нея присъстват чисто и просто три типа политически формирования: демократични (във фундаменталния смисъл на тази дума) партии, партии – икономико-политически котерии (или по-просто, партии на корупцията) и партии-имитации (на партии). Другото основно разделение, видимо на днешната политическа сцена е това на партии с европейска и евроатлантическа ориентираност и проруски партии. Изборът за демократично настроения българин следователно днес никак не е сложен и е съвсем ясно очертан. Сложността идва от нещо друго. Предварително – от социологическите сондажи към момента – е ясно, че едно бъдещо и приемливо за демокрацията и европейската ни принадлежност управление изглежда ще трябва да се осъществява в коалиции, а всяка от мислимите от този вид ще трябва, уви, да включи поне една от партиите от втората и тратата група. Това, ще го призная, е травматично за политическата съвест на демократично настроения български избирател, за който въобще имам интерес да размишлявам тук.
Ето следователно какво лично аз мисля по този въпрос. Демократично настроеният български избирател има в очертаната ситуация две основни задачи: първата е да възпрепятства с избора си, да не допусне след 2-ри октомври, завръщането и възобладаването във властта на партиите-котерии, които със своите три поредни избора от 2021 г. и с много големи усилия съумя да изведе оттам и да ги постави под политическа „карантина“. Които обаче този безспорен обществен успех консолидира и реактивира до степен да смъкнат всички маски и да започнат да действат буквално като политическа „мафия“. Това последното ни демонстрира нелепият партиен „съюз“ (ГЕРБ, ДПС, ИТН и Възраждане), който свали правителството на Кирил Петков по-рано през тази година и днес с огромен „хъс“ желае да си гарантира необезпокоявано корупционно бъдеще.
Втората основна задача на българските демократи без съмнение е да не допуснат в този момент критично нарастване на проруските политически формирования в НС. Разбира се, решаването и на двете задачи изисква преди всичко мобилизирано (подчертавам – мобилизирано, а не предварително обезсърчено и унило гласуване за двете безспорно демократични и безспорно евроатлантически ориентирани партии: ДБ и ПП). Да, и двете – една към друга – имат известни резерви, виждат недостатъци едната в другата и – ще призная – имат своите собствени недостатъци. ПП често са неумели (до степен на неадекватност) в комуникацията си с обществото, разчитат (все още) на персонални симпатии към лидерите си, не се решават ясно да се противопоставят на президента Радев и така не успяват да се освободят от „стигмата“, че са „негово създание“ (което именно към настоящия момент е допълнително стигматизиращо). ДБ от своя страна също имат проблем с комуникацията и понякога са малко прекалено „сухи“ (политиката обаче е територия и на емоциите и на „харизмата“). Всички тези различия и недостатъци днес трябва да бъдат радикално оставени настрана. Не един в друг, а в противника си трябва да се вглеждаме днес. Не е време нито за дебати „ляво и дясно“, нито за „млади и стари“ пред лицето на заплашителното настъпление на антидемократични котерии и откровени путинофили. Трябва да се гласува мобилизирано, защото има заплаха от две страни – от страна на партиите-котерии и от страна на русофилските партии.
За да не обезсърчавам обаче допълнително и аз, ще отбележа, че в момента има и благоприятстващи успеха на демократите срещу тези две групи обстоятелства. В тази връзка: безспорните партии-котерии в настоящия момент у нас са на първо място партията на Борисов – ГЕРБ и „изконната“ Доганова котерия – ДПС. Да, при недостатъчно мобилизирано гласуване за ДБ и ПП – показват го социологическите сондажи – тези два „кита“ на корупцията биха могли да влязат в коалиция и чисто аритметически дори „да вземат властта“. Нека се обърне внимание например, че говорещият един ден едно, а на другия – друго Борисов напоследък не посочва като „недопустим“ един съюз с ДПС. Само че знае за риска от подобна коалиция. Всяка коалиция с Доган безспорно стигматизира онзи, който си я позволи, а и ДПС днес е особено „огладняла“ за власт след годините, в които е (поне открито) вън от нея. Следователно, включването ѝ в нея би създало твърде много главоболия за не по-малко властолюбивия Борисов. И той го съзнава. Ето защо по-често неговата „мантра“ е, че „би подал ръка“ (разбира се „в името на България и евроатлантизма“) на „десните“ – ДБ и дори ПП, макар че тутакси след като им „подаде тази ръка“ ги обругава, че са „разсипАли“ държавата. Към партиите-котерии в трите предходни парламента бе прикрепена – това стана ясно на всички в края – най-важната от партиите-имитации (на партии) – Слави-Трифоновата ИТН. Нейната главна задача в тях бе, като обира поне част от анти-ГЕРБ вота, всъщност да не позволи истинското руиниране на „котериите“. А че това бе нейната основна задача, се разкри недвусмислено, когато тутакси след началото на по-решителните действия срещу корупционното „месиво“ (закриването на „лабораторията“ на Капитан Андреево и възпрепятстването на притока на пари към пътно-строителните компании на ГЕРБ чрез Гроздан Караджов) именно ИТН инициираха свалянето на правителството на Кирил Петков. И ето: благоприятстващо обстоятелство срещу повторния опит за настъплението на „котериите“ е, че с тези свои действия ИТН се саморазобличи и днес е по-скоро „извън играта“. С две думи, между „партиите-котерии“ – ГЕРБ и ДПС – има трудно преодолими противоречия на базата на лакомията, а партията-имитация (на партия) от този лагер е по-скоро декласирана. А това е шанс за демокрацията.
На другия полюс: русофилските партии у нас са „Възраждане“ и БСП. Благоприятното обстоятелство тук пък е, че те не успяха (мисля че и не биха могли да успеят) да сформират един „съюз на русофилите“. И това е така по простата причина, че всяка стъпка – най-вече на БСП – към такъв един съюз буквално би изсмукал (най-малкото 50%) от електората на „столетницата“ към „Възраждане“ и така би покрила още днес с погребален саван и без това не-светлото бъдеще на тази партия, за която и тя си дава сметка. И още: макар по своему също „котерия“, БСП не може да влезе днес в един пакт с останалите партии котерии. Мисля, че избирателите й все пак не биха понесли съюз с Борисов, а и Борисов направо би се „прострелял в краката“ след толкова приказки, че „ни пази от комунистите“. Най-силният „играч“ сред русофилските партии днес е „Възраждане“ – и това е друго важно благоприятстващо обстоятелство – чиято запазена марка стана яхването на поредната масово-фобийна вълна (тя всъщност се утвърди именно с такива „яхвания“: ковид-мерките и началото на войната в Украйна), но днес тя просто… не разполага с „вълнà“. След седем месеца проваляща се „специална военна операция“ в Украйна и след глобалното й ескалиране с „частичната мобилизация“ на Путин българската русо- и путинофилия понастоящем е в депресивно състояние, а на българите сякаш започна да става ясно, че никакви „навеждания“ и „поклони“ пред Русия няма да ни осигурят „газ от братушките“, защото техните планове чисто и просто са далеч по-всеобхватни и в тях ние не сме никакъв, никакъв фактор. Нещо което започва да настройва против безумията на Путин дори склонните да слушат глупостите на К. Костадинов. Трябва да се забележи, че лидерът на „Възраждане“ напоследък се опитва да се преобрази от ентусиаст на „копейката“ в „собствено националист“. Което обаче няма да му донесе успех, защото нашенският национализъм е не българо-филски, а изцяло „фобски“ (европо-фобски, американо-фобски и т. н.) и може да ескалира само в особени ситуации, каквито сега Костадинов, за свое нещастие, не успява да „улови“.
При така описаните обстоятелства сложният въпрос е: ако наистина един съюз на демократичните партии (който е буквално аксиоматично предпоставен), за да реши бъдещите си задачи в едно управление, ще трябва да влезе в коалиционни отношения с някоя от партиите от другите групи – с коя от тях е допустимо да го направи и с коя не? Моето мнение е следното: не бива по никакъв начин да се поддаваме на изкушението в името на „недопускането на проруско мнозинство“ да се влиза в коалиционни отношения с някоя от партиите-котерии и особено с ГЕРБ, „които все пак били евроатлантици“. Съюз с ДПС ми се струва a priori невъзможен и недопустим. Трябва ясно да се види, кое е същественото в ГЕРБ – евроатлантизмът, с който той се кичи лукаво едва от началото на войната (и когато е извън властта), и с който с реалните си дела за 10 години въобще не се е отличил, или… корупцията. Убеден съм, че е второто. При това котерията ГЕРБ все още е твърде силна и всяко нейно „декарантиниране“ от демократичните и европейски настроени партии не просто ще ѝ позволи да се развихри отново в онова, което най-добре може, но и да задуши в прегръдката си „декарантиниралите“ я. От проруските партии без съмнение недопустим (и невъзможен) е какъвто и да било съюз с „Възраждане“. Последната е освен проруска още и фашизоидна – т. е. откровено антидемократична партия. Остава… БСП. Абсолютно съзнавам колко скандално за мнозина е това, което ще кажа сега. Но ще дръзна. Да, БСП е проруска (и даже – традиционно проруската) партия у нас. Тя е и котерия (именно котерия, а не „комунисти“, каквито отдавна в света не останаха). Само че тя е – особено в момента – и по-слабата проруска партия в България (на тази основа тя страда от обтегнатите си отношения с още по-проруския президент Радев) и по-слабата партия-котерия. Отдавна не разполага и с партии-имитации (на партии), които да ѝ осигуряват мъглявина от „спътници“. Измислената партийка на Стефан Янев (дори заедно с Първановата АБВ) е по-скоро „президентска“, а и въпросният Янев е дотам несъстоятелен, че едва ли ще се добере до Парламента. Ето защо допустимата (със страшно стиснати зъби) коалиция на демократите след 2-ри октомври би могла да е само… онази от предишното НС, естествено без ИТН. И ако тя ни отвращава, трябва да отидем да гласуваме на 2-и октомври – кой както ще – за ДБ или за ПП, не обаче да мрънкаме едни срещу други, или дори да обмрънкваме самите себе си. За да ни остане въпросната коалиция само като краен вариант. Все още не сме изтласкали партиите-котерии, а не трябва да допускаме радикална проруска политическа окупация.
Толкова трудно ли е, прочее, да бъдем разумни?