На 23 декември 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски оповести съдържанието на нов 20-точков мирен план, изготвен съвместно от САЩ, Украйна и европейските партньори, който по налична информация Вашингтон възнамерява да представи на Русия. Анализът е направен от Института за изследване на войната (ISW).
Според Зеленски, публикуваният документ представлява обобщение на позициите, по които трите страни са постигнали съгласие. Наред с него съществуват още три непублични документа: общ документ на САЩ, Украйна и Европа, посветен на гаранциите за сигурността на Украйна; американско-украински документ, който разглежда ролята на американските въоръжени сили в тези гаранции, включително конкретни механизми за реакция при евентуално подновяване на руската агресия; както и трети документ, озаглавен „Пътна карта за просперитета на Украйна“, фокусиран върху следвоенното възстановяване и икономическо развитие на страната.
Новият 20-точков план включва въпроси, по които има широко съгласие между САЩ, Украйна и Европа. В същото време Зеленски подчерта, че редица теми остават отворени за допълнителни обсъждания. Сред тях са контролът върху окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала, както и възможните механизми за създаване на демилитаризирана зона или „свободна икономическа зона“ в Донецка област.
Документът се различава съществено от предишния 28-точков план, появил се през ноември 2025 г. Тогавашното предложение предвиждаше изтегляне на украинските сили от неокупираните части на Донбас, международно признаване на демилитаризирана зона като де факто руска територия и замразяване на бойните действия по текущата фронтова линия в Запорожка и Херсонска област. Освен това 28-точковият план предлагаше ограничаване на числеността на украинската армия в мирно време до 600 000 военнослужещи и отказ на Украйна от стремежа към членство в НАТО.
За разлика от него, актуалният 20-точков план предвижда замразяване на конфликта по фронтовата линия към момента на подписване на споразумението в Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област. Той допуска по-голяма численост на украинската армия в мирно време – до 800 000 души – и не съдържа изрично споменаване за отказ от бъдещо членство на Украйна в НАТО, макар че подобни препратки може да присъстват в непубликуваните съпътстващи документи.
Американският посланик в НАТО Мат Уитакър заяви на 23 декември в интервю за Fox News, че инициативата в момента е в ръцете на Русия, която трябва да даде отговор на четирите документа, резултат от последните консултации между САЩ, Украйна и Европа. Той подчерта, че високите загуби, които руските сили търпят срещу минимални териториални придобивки, досега не са мотивирали Кремъл да търси край на войната.
Въпреки това руските власти вече сигнализираха липса на интерес към приемане на украински или европейски контрапредложения. Съветникът на руския президент Юрий Ушаков още на 21 декември изрази увереност, че предложенията, обсъждани по време на срещите в Маями, ще се окажат „неконструктивни“ и няма да подобрят предишните условия.
Изявленията на представители на руската Държавна дума, както и информация от вътрешни източници, сочещи недоволство от новите предложения, се вписват в последователната линия на Кремъл за твърда и безкомпромисна позиция в преговорите. Източници от Кремъл твърдят, че Руската федерация разглежда последния проект само като начална точка за по-нататъшни преговори, защото в него липсвали ключови разпоредби, които Москва иска, и много въпроси оставали нерешени
Едно от тях е липсата на гаранции за спиране на разширяването на НАТО на изток и за неутралния статут на Украйна по време на присъединяването й към ЕС. Русия отдавна тръби, че една от „първопричините“ за войната е не империалистическата амбиция на диктатора Владимир Путин да сломи съседна суверенна и независима държава, а разпростирането на НАТО по-близо до Руската федерация след 1991 г.
Няма ограничения за украинските въоръжени сили след войната или защита за руския език, твърди Москва. В плана обаче пише следното: Двете страни се ангажират да реализират образователни програми в училищата и в цялото общество, които насърчават разбирането и толерантността към различните култури и премахват расизма и предразсъдъците. Украйна ще приложи правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиците на малцинствата.
Статутът на санкциите и замразените активи на Русия в Запада също остава нерешен.
Първият заместник-председател на Комисията по международни въпроси на руската Държавна дума (парламента) Алексей Чепа разкритикува липсата в плана на разпоредба, забраняваща членството на Украйна в НАТО, и отхвърли предложенията за участие на Киев в управлението на АЕЦ „Запорожие“. Чепа заяви, че Русия ще внесе значителни промени в клаузата за териториите, като отбеляза, че настоящата версия не удовлетворява Кремъл. Що се отнася до териториалния въпрос, Зеленски обяви, че в плана линията на разполагане на войските в регионите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон към датата на сключване на това споразумение ще е де факто признатата линия на контакт. Путин обаче продължава да иска пълен контрол над Донбас.
Демонстрираното от Русия нежелание да прави компромиси и нейната непоколебима решимост да постигне първоначалните си военни цели от 2022 г. сочат, че перспективите за сключване на мирно споразумение, което да сложи край на войната, остават слаби към настоящия момент, прави оценка американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че се връща към активното ангажиране по въпроси, свързани с Украйна, Русия и Китай. Той каза, че те трябва да бъдат с най-висок приоритет по време на коледното събитие в Белия дом. На 24 декември вечерта американските медии публикуваха дневния график на президента. Тръмп прекара сутринта си, играейки голф, а вечерта разговаряше по телефона с децата си, обсъждайки пътуването на Дядо Коледа по света. Американският лидер подчерта, че би искал да разговаря с децата си много по-дълго, но държавните дела го принуждават да обърне внимание на по-сериозни въпроси.
Преди много години Владимир Путин е отправил строго предупреждение към американския президент Джордж У. Буш и държавния му секретар Кондолиза Райс по време на среща през далечната 2008 г., показват вече разсекретени стенограми. Включването на Украйна в НАТО би гарантирало дългосрочна конфронтация с Русия, обявил Той. Путин бил категоричен: „Присъединяването към НАТО на страна като Украйна ще създаде… поле за конфликти… дългосрочна конфронтация“. Коментирал е и рисковете за сигурността на Русия, ако Киев влезе в Алианса: „Това създава заплаха от разполагане на военни бази и нови военни системи в близост до Русия (…)
Тогава, по време на среща с президента Джордж У. Буш през юни 2001 г., Владимир Путин повдигнал идеята, че Русия в крайна сметка може да се присъедини към НАТО. Записки от разговора сочат, че Путин е казал следното: Русия „се чувства изоставена“ от разширяването на НАТО. Той е отбелязал, че Съветският съюз е кандидатствал за членство в Алианса през 1954 г., и е изтъкнал, че причините за отхвърлянето3 му вече не са валидни. Затова дал предложение, че „може би Русия би могла да бъде съюзник“, добавяйки, че Москва е „европейска и мултиетническа, подобно на Съединените щати“.
Днес Руската федерация разчита на съюзници като Китай, Северна Корея и Иран в противопоставяне на Алианса. В този контекст украинският президент Володимир Зеленски заяви, че китайски сателити са извършвали заснемане на украинска територия, след което Русия е атакувала енергийни съоръжения.