„Премиерът остро разкритикува създадената организация по въвеждането на системата за електронните винетки и поиска поемане на отговорност.
В тази връзка реакцията на инж. Глосов, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, беше да депозира незабавно заявление за освобождаване от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, каза на брифинг в МС министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.“, се съобщава в новините.
Разбира се, премиерът има право да уволни инж. Глосов, но това би трябвало да направи принципалът на АПИ – министърът на регионалното развитие и благоустройството. Но когато управлява Борисов, правилата губят своя смисъл и значение. Не случайно придоби гражданственост определението за премиера, че е султан, падишах, цар т. н. – категории и понятия, които нямат покритие в държава, която уж се управлява парламентарно, но Борисов еднолично си присвои правомощията да се разпорежда с държавата. Та нима инж. Глосов е назначен за шеф на АПИ без знанието на премиера? Но когато инж. Глосов се издъни, цялата отговорност беше запокитена по неговата глава. И това продължава вече десет години, без да среща сериозна обществена и опозиционна съпротива. За десет години се нагледахме на какви ли „оставки“, поискани от Борисов и подадени от него.
Особен интерес предизвиква индеферентността на уволнените – нито един от тях не намери сили и мъжество да се изправи и да изкрещи в лицето на премиера, че провалите и гафовете са „реализирани“ с негово знание и вероятно по негова воля и с негово участие. Не за да се оправдае, а за да очертае релефа на султанската некадърност на едноличния собственик и управител на България.
Всяко управление, независимо от това дали е авторитарно, демократично и без значение с каква идеологическа схема е свързано, се основа на субординацията – система, при която по-нисшите се подчиняват на по-висшите и означава подчинение. Субординацията обаче съдържа в себе си и обратното действие – когато висшите органи, поради некомпетентност, незнание, невежество и некадърност принуждават нисшите да предизвикват провали. Чия е вината и отговорността, когато провалите са на ниво държава и общество? И ехото не може да отговори на тоя въпрос.
Любо Кольовски