Nikolay Slatinski
Ставащото в държавата ме тревожи. Процесите, които текат на са никак добри. Но съвсем честно казано – започвам да си мисля, че се тревожа по инерция и за да ми е чиста съвестта.
Лошото управление вече е нещо, към което обществото ни показва небивало и биволско търпение. То приема подобен начин на управление, вероятно като най-малкото зло.
Нищо не може да се направи с едно общество, което е решило да се води от принципа на кокошата слепота – ще те търпя зло, защото без теб може да е още по-зло.
Така че ние претръпнахме към лошото управление. Всеки знае, че е лошо. Всеки знае, че има корупция. Всеки знае, че има некомпетентност. Всеки знае, че няма никаква стратегия, а едно безучастно носене по течението.
Та това ме тревожи, но по някакъв навик. Тревоженето на разумните и мислещите хора се превърна в нещо като политически Паркинсон – приема се от мнозинството като нещо неизбежно, нелечимо, неестетично, но не пречещо на останалите.
Ще си призная, че повече от лошото управление започва да ме тревожи новата тенденция в управлението – на импровизации. Ежедневно чуваме и научаваме за спонтанни експромти, за внезапни хрумвания, за някакви абсурдни предложения, станали особено зрими покрай безобразията с винетките.
Измислят се неща, скарани с върховенството на закона, с пазарната логика, със съвременния мениджмънт, с теорията и практиката на управлението.
Всеки провал, вместо да се признае, тласка към някакво лаическо озарение; всяка безпомощност, вместо да породи самокритичен размисъл, отприщва някаква скарана с реалността фантазия; всеки пробив в системата, вместо да доведе до контрол на щетите, събужда инат – е пък ще стане както аз съм се досетил преди 3 минути! Сякаш капризен автократ действа първосигнално, на принципа проба-грешка-пак проба-пак грешка. Сякаш лошо възпитано дете като вземе играчка и бърза да я строши, за да не може никой друг да си играе с нея.
Струва ми се, че у тази власт целият потенциал за вземане на поне сравнително разумни решения е напълно изчерпан и се преминава към управление чрез изпровизации.
А такова управление е висш стадий на безпомощността. И може да има изключително висока цена. Цена, която както винаги плащат обикновените граждани. Все повече обикновени и все по-малко граждани.
Фейсбук