#OPENLUX: ВИЛА ЗА €25 МЛН. ЗА СИНОВЕ НА РУСКИ ОЛИГАРХ, ЛИШЕН ОТ ЗЛАТЕН ПАСПОРТ У НАС

#OpenLux: Вила за €25 млн. за синове на руски олигарх, лишен от златен паспорт у нас

Разследващият проект БОС БЕЙБИС: Деца са собственици на хиляди корпорации във Великото херцогство Люксембург

Докато в Народното събрание на Република България опозицията и управляващите търсят виновните за мащабните афери със златните паспорти у нас, сайтът за разследваща журналистика “Биволъ”. продължава действа. След като през годините сме направили десетки разследвания за това как работи порочната схема за издаване на “българско гражданство среу инвестиции”, тази седмица публикуваме поредното разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP). Част от поредицата #OpenLux е и проектът “Бос Бейбис” – активите на за децата на оперативно интересните лица в Люксембург. Сред такива са и тримата синове на руския мултимилионер Сергей Адониев, който е съосновател на производителя на първите руски смартфони YotaPhone. През 2018 г. “Биволъ” писа за неговия златен паспорт в България, издаден по време на Тройната коалиция със съдействие на тогавашния министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Мутафчиев. Затова разделът “Русия” в проекта “Децата на босовете” е на журналиста на “Биволъ” Атанас Чобанов.

The Insider Russia: “Великият махинатор. Какво свързва Сергей Адониев с трафика на 
кокаин и Путин” (24.01.2019 г.)

Ключови разкрития:

Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) и неговите партньори идентифицират 291 малолетни и непълнолетни, които притежават или контролират значителни дялове в люксембургски компании.
Сред тях има деца, чиито родители са олигарси, престъпници или хора свързани с влиятелни политически фигури.
В много от случаите собствениците са по-млади от самите компании.

Бебе на една година от Монголия притежава част от голяма въгледобивна компания в пустинята Гоби. Единайсетгодишен азербайджанец реализира печалби по договори с държавите Туркменистан и Китай. Руска тийнейджърка има инвестиции в пенсионните системи на Канада и Калифорния, наред с останалите й активи на стойност милиарди долари.

Това са само малка част от почти 300 малолетни и непълнолетни, които притежават компании в Люксембург или контролират дялове в тях към 2020 г., показва разследване в рамките на проекта OpenLux.

В Люксембург не е незаконно деца да притежават бизнеси, но въпреки това някои от имената, които OCCRP и партньорите му разкриват, би трябвало да дават повод за особено внимание. Сред тях са деца на олигарси, престъпници и хора в близки отношения с влиятелни политици. Около една четвърт от тях са дори по-млади от юридическите лица, на които са собственици.

През 2019 Люксембург публикува регистър на „крайните бенефициенти на собствеността“ — реалните притежатели на компаниите, а не просто техни пълномощници или посредници, като по този начин даде безпрецедентен достъп до реалната картина за възползващите се от финансовата поверителност в страната.

Проектът OpenLux

Тази публикация е част от проекта на OCCRP OpenLux, който използва данни изтеглени през 2020 от търговския регистър на Люксембург.

В резултат на натиска за изпълнение на изискванията на ЕС да бъдат разкрити собствениците на компании в страната, Люксембург публикува частичен търговски регистър през 2019. Той обаче е направен така, че да дава възможност единствено за търсене по име или регистрационнен номер на компанията, а не по име на собственик. За да преодолее това затруднение, френският всекидневник Le Monde успя да копира 3,3 милиона записа от онлайн платформата на регистъра и след това с помощта на OCCRP да ги направи достъпни за търсене по различни показатели.

Още публикации по проекта OpenLux

При публикуването на данните, властите предложиха тригодишна отсрочка за огласяването на собствеността на бизнеси, чиито притежатели евентуално биха били изложени на риск от измама, отвличане, изнудване или тормоз при разкриване на имената им. Това означава, че реалният брой на малолетните и непълнолетните вероятно е още по-висок, тъй като децата биха могли лесно да поискат за тях да се приложи това изключение. Още 290 собственици на люксембургски компании са били на 18 или 19 години към датата на публикуването на регистъра, което значи, че може би също са били непълнолетни при поемането на собствеността.

Защо деца притежават компании, чиито активи в някои случаи са на стойност милиони долари? В условия на семеен бизнес родителите може би искат да прехвърлят на децата си дялове като един вид дългосрочен план за наследяване. Но фактът, че много от децата дори не са били родени при основаването на компаниите, а и родителите им не присъстват никъде в официалните фирмени документи, насочва към друга възможна причина – да се добави допълнително прикритие на реалния собственик преди държавата да е направила данните публични.

Роман Борисович, активист за прозрачност, обясни за OCCRP че при този вид планове за наследяване би трябвало попечители или други лица да действат от името на детето, чието име фигурира в регистъра.

“Едногодишните не вземат решения за управлението на тези компании, каза той. Очевидно става дума за машинации за прикриване на реалните собственици.“

Колкото и добросъвестно да работят банковите регулатори в страната, много люксембургски компании съществуват единствено за да управляват активи в чужбина, което значи че не подлежат на контрол от страна на тези регулатори.

“Собствеността може да е в ръцете на шестмесечно бебе или на престъпник издирван от ФБР. Но никой не следи за това когато става дума за активи, а не за пари. Всичко останало просто минава под радара.”

Люксембургските власти възразиха срещу разкритията по проект а OpenLux при публикуването им през февруари 2021, като отхвърлиха критиките към мерките им срещу прането на пари. Но през август министерството на правосъдието обяви, че ще внесе проектозакон, който ще позволи на регистъра да налага санкции в случаи на злоупотреби с цел пране на пари и избягване на данъци.

Тези реформи са само част от множеството мерки, чрез които правителството прави усилие да изчисти и подкрепи функционирането на съответните системи. В отговор на въпроси относно разкритията в тази публикация, правосъдното министерство на Люксембург заяви пред партньорите на OCCRP Reporter.lu, че възнамерява да извърши одит на всички малолетни и непълнолетни, посочени като собственици на компании в регистъра, като резултатите от одита ще бъдат публикувани по-късно тази година. Те обаче изтъкнаха също, че и много други държави разрешават на деца да притежават компании и че децата собственици подлежат на същия контрол като възрастните.

Директорът на регистъра Ив Гонер заяви пред Reporter.lu: “Регулациите, на които подлежат малолетните и непълнолетните, са същите като при възрастните. Не правим допълнителни проверки.“

“Ако дете на една година може да застане в съда и да обясни защо собствеността на компанията му трябва да остане конфиденциална, тогава може би и аз ще го приема.”

Оливър Бълоу
автор на „Светът на парите“

“Точно това е проблемът – те не подлежат на проверки” – коментира Мария Мартини, експерт по незаконни финансови потоци в организацията „Прозрачност без граници“, която призовава Люксембург и други държави да създадат независим верифициращ механизъм и други системи за сигнализиране в случаи като тези. “Смисълът на тези регистри е пряко зависим от информацията, която се съдържа в тях. OpenLux би трябвало да се приеме като сигнал за събуждане.“

В Люксембург има гласове, които се обявяват против реформите за повече прозрачност с аргумента, че така щяло да се наруши правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от ЕС. Но много малка част от информацията, която се докладва към регистъра, е публично достъпна. И тя никога не включва лични данни като адрес на местоживеене, изтъква Мартини.

“Идеята, че фирмите може да имат право на неприкосновеност на личния живот е налудна, коментира за OCCRP Оливър Бълоу, автор на „Светът на парите: Защо крадци и мошеници управляват света и как да си го върнем обратно.“ Това е фундаментална злоупотреба със смисъла на съществуване на една компания, който е да инвестира и да допринася за растежа на икономиката. Ако не искате хората да знаят колко пари притежавате, тогава не ставайте собственик на компания.“

Азербайджан

Семейство Мамедови се радва на всички привилегии достъпни само за най-богатите представители на азербайджанския елит. Байлар Мамедов, съпругата му и трите им деца имат малтийско гражданство благодарение на схемата за издаване на златни паспорти на островната държава, по която удоволствието би трябвало да им е струвало над 800 000 евро. На звездната сватба на дъщеря му през 2014 присъстваше и дъщерята на президента на Азербайджан. Младоженецът Камал Хаджиев е син на депутат, за когото се знае, че е близък до президента. Един от синовете на Мамедов живее в Англия от години, като е завършил престижно училище-пансион с годишни такси от порядъка на 35 000 паунда.

Светските рубрики в азербайджанските медии определят Мамедов като изтъкнат бизнесмен, без да споменават с какъв точно бизнес се занимава.

Проектът OpenLux обаче намери нещо по този въпрос: OCCRP установи, че съпругата и децата на Мамедов са собственици на компания регистрирана в Люксембург под името Canley Finance S.A., която е натрупала инвестиции и договори с различни държави по света от основаването си през 2008 досега. Към 2020 компанията е собственост на съпругата на Мамедов и на трите им деца, които са били съответно на 17 години, на 9 години и на 3 месеца в момента на основаването й. (Люксембург не предоставя публична информация относно историята на собствеността на команиите, поради което е невъзможно да се установи дали децата са били собственици още тогава.)

Въпреки че самият Мамедов не е посочен като директор или акционер, той все пак дава на компанията заем в размер на над 21 000 евро за да подпомогне старта й, за което свидетелстват годишните отчети.

Отчетите показват също, че през 2012 Canley Finance е купила акции на стойност над 6 милиона щатски долара в Unibank, една от най-големите банки в Азербайджан. Към момента, в който това се случва, двете по-малки деца в семейството са на възраст 4 и 14 години.

Canley Finance притежава също и малтийската фирма Lenstor Enterprises Ltd., която се управлява от Мамедов. Зет му Хаджиев по-рано е бил негов съдиректор. От основаването си през 2008 компанията е спечелила над 43 милиона долара по договори свързани с доставки на газ с туркменистанското правителство. Мамедов управлява също и британска компания на име Lenstor Trading LLP, която описва себе си като търговска фирма специализираща в областта на енергетиката, горивата и други сектори. Сред клиентите й са държавни компании от Туркменистан и Китай, руски производители и най-големият доставчик на линейки в американския щат Оклахома.

През 2017 Canley Finance насочва вниманието си към САЩ, като придобива две трети от базираната във Флорида Buta Investment Group, занимаваща се с инвестиции в хотелиерството и ресторантьорството. След това люксембургската компания налива четири милиона щатски долара в Buta, чиито клиенти са странна комбинация включваща бизнеси като KFC наред с азербайджанското министерство на отбраната.

И макар да не е незаконно децата на Мамедов да притежават Canley Finance, отсъствието на името на баща им като собственик или поне мениджър и споменаването му единствено в бележка под линия в годишен отчет повдигат въпроса дали имената им не се използват за прикриване на действителната собственост на компанията.

Мексико

Мигел Сарагоса Фуентес, основател на най-големия мексикански газов конгломерат Zeta, е човек който държи на неприкосновеността на личния си живот. Но през 2014 семейните му проблеми се превръщат в сапунен сериал разиграващ се пред цялата нация, след като съпругата му Евангелина Лопес Гусман, майка на 11-те му деца, подава молба за развод след 60 години брак.

Лопес е открила, че съпругът й има връзка с бивша домашна прислужница на име Елза Естер Карийо Анчондо, която по-рано работела в дома на друга любовница на милиардера. Оказва се, че Карийо е родила дванадесетото дете на Сарагоса през 2004, а след това той й е прехвърлил активи на стойност милиони долари, сред които пари, имоти, произведения на изкуството и самолет. Активите били прехвърлени на Карийо, на членове на семейството й и на пазената в тайна дъщеря.

Съдът в Тексас, където е сключен бракът между Сарагоса и Лопес, застава на страната на съпругата и постановява, че съпругът й трябва да й предаде значителна част от бизнес империята си. Но след серия обжалвания и съдебни битки, които достигат чак до върховния съд на Мексико, Сарагоса така и не изпълнява предписанието на съда.

OCCRP установи, че една от компаниите, с които Сарагоса е трябвало да се раздели, базираната на Бахамите Texas Gas & Oil (TGO) Ltd., сега е собственост на дъщерята на Сарагоса и Карийо, която вече е тийнейджърка. Според материалите, разгледани в съда, компанията TGO, която е доставчик на Zeta Gas del Pacifico, е прехвърлила милиони долари на Сарагоса и неговото алтернативно семейство за тяхно лично ползване, в това число за таксите за колежа на друго от децата на Карийо. Миналата година фирмата доставчик окончателно загуби двегодишна съдебна битка на Бахамите, чрез която се опитваше да запази в тайна данъчните си архиви. Достъпът до тях беше изискан от мексиканските власти във връзка с продажбите им към групата Zeta.

Компанията е само едно от няколко юридически лица свързани със Zeta, притежавани от 17-годишната дъщеря на Сарагоса посредством две люксембургски холдингови компании – Belgrave S.A. и Vaurigard S.A. И двете по-рано са били под контрола на семейство Сарагоса, но поне от 2019, когато Люксембург прави данните за собствеността в бизнеса публични, техен едноличен собственик е неговата дъщеря.

Чрез Belgrave and Vaurigard тя е титуляр на активи на стойност 73 милиона щатски долара, сред които дялове в 12 други компании в Перу, Гватемала, Испания, Нидерландия, Бахамите и Белиз, осем от които са изцяло нейна собственост.

Някои от тези компании са известни като дъщерни на групата Zeta, но остава неясно дали останалите, а и самите люксембургски холдинги, някога изобщо са били декларирани пред мексиканските власти.

Съдът в Тексас се произнася, че двата люксембургски холдинга и TGO са част от корпоративната структура на Zeta. Нещо повече, две от фирмите собственост на Belgrave and Vaurigard имат един и същ адрес и един и същ юридически представител с друга дъщерна компания на група Zeta, на която са наложени санкции за избягване на данъци в Гватемала.

Русия

В продължение на години дори френските власти не успяват да разбулят тайнствеността, обгръщаща собствениците на люксембургската компания Felicity International S.A. През 2014, в рамките на разследване на многомилионна схема за измама, те се обръщат към властите в Британските Вирджински острови с молба за информация относно акционерите основатели на компанията.

Фелисити е основана от две кухи офшорни фирми – едната регистрирана на Британските Вирджински острови, а другата в Панама. И двете обаче са закрити през 2011 г. и тази следа към собствениците изстива.

Едва през 2019 г., когато Люксембург изиска от компаниите да публикуват данни за реалните си собственици, Фелисити обяви че притежателите й са трима братя с българско гражданство. Към онзи момент най-младият от тях е на 15 години.

Впоследствие OCCRP установи, че става дума за децата на руския телекомуникационен олигарх Сергей Адониев, който придобива българско гражданство по схемата на страната за златни паспорти през 2008 г. По-късно, през май 2018 г., гражданството му е отнето, след като българските власти научават за криминалното му досие.


Един от многото празни ГФО на българската фирма “Садко” на Сергей Адониев

(Архив: “Биволъ”)

През 1998 г. Адониев е осъден в САЩ за това че е измамил правителството на Казахстан с 4 милиона долара чрез фалшиви продажби на кубинска захар.

През 1999 г. Адониев е депортиран от САЩ в Русия, където успява да изгради телекомуникационна империя, получавайки инвестиции и подкрепа от различни фигури свързани с Кремъл и руски държавни компании, според партньора в OCCRP – “Биволъ” – Bivol.

През 2000 г. вестник LA Times съобщи, че по подозрения на ФБР Адониев вероятно стои зад пратка от 1,1 тона кокаин заловена на руско-финландската граница през 1993 г.

Felicity International е основана в същата година, в която Адониев е депортиран – преди двама от настоящите й трима собственици да са били родени.

Според годишните отчети, люксембургската фирма – съответно децата на Адониев – са собственици на струващата 25 млн.с евро вила Виолет, четириетажен имот на самия морски бряг в Кап д’Ай във френската ривиера. Фелисити купува имота през 2006 г. , когато тримата собственици на компанията са приблизително на 9, на 3 и на 2 години. През 2015 г. фирмата купува също „база данни“ на стойност 450 733 евро, която днес също е сред активите на децата на Адониев.

Италия

Италианският филмов продуцент Даниеле Лоренцано отдавна е обект на разследвания заради връзките му с бизнесмена и бивш премиер Силвио Берлускони. През 80-те той управлява продажбата на правата за излъчване в САЩ на медийната империя на компрометирания към днешна дата политик.

Впоследствие милански прокурори установяват, че Лоренцано е управлявал и глобална схема за данъчни измами, оркестрирана от Белускони. За тази негова роля през 2012 го осъждат на три години и осем месеца затвор, само четири месеца преди произнасянето на присъдата на самия Берлускони. В крайна сметка и двамата не излежават наказанията си, след като те са преобразувани в общественополезен труд.

През 1994 – годината, в която Берлускони обявява старта на политическата си кариера, – на Британските Вирджински острови е основана компания за недвижими имоти на име Real Estate S.A. През 2003 тя се мести в Люксембург, пренасяйки със себе си собствеността върху имоти в Мароко на стойност 3,6 милиона долара.

Стефано Мартинацо, съдебен експерт по счетоводство и консултант по делото, коментира за OCCRP, че изпълнителният директор на холдинг на Берлускони е споделил „огорчението“ дори сред „висшия мениджмънт на групировката“, породено от високите такси заплащани на Лоренцано, възлизащи на 20 милиона долара в периода от 1994 до 2003.

Не е известно кой е притежавал компанията в този интервал от време, но през 2019 тя обявява публично, че е собственост на семеен тръст основан от Лоренцано в полза на двете му дъщери. Към онзи момент те вече са тийнейджърки, но по времето когато Najis се мести в Люксембург едната още не е родена, а другата е само на две години и половина. Тръстовете са често използван начин, по който родители предават наследство на своите деца, като избягват данъците и забавянията при обикновеното наследяване. Обикновено те се управляват от трети лица в полза на бенефициентите.

Днес Najis притежава недвижима собственост на стойност над 2 милиона долара, като има и дългове от 10,8 милиона долара.

Няма индикации, че Najis или активите й са свързани със схемата на Берлускони за данъчни измами. Но ако разследващите имаха информация за компанията през цялото време, те може би отдавна щяха да са забелязали друг червен флаг – поне от момента на преместването си в Люксембург Najis се управлява от Филипо Долфус де Волкерсберг, швейцарски благородник, осъден през 2019 от милански съдия по друго дело за избягване на данъци и данъчни измами.

За антикорупционните активисти като Борисович проблемът е, че люксембургски компании често се използват за управление на активи като недвижими имоти или бизнеси в чужбина, а не само за внасяне на средства в страната, който процес според него би бил обект на по-строги регулации.

“[Но] ако притежавате холдингова компания тук, а тя придобие актив като например ферма в Полша или мина в Монголия… Тогава е абсурдно лесно.”

Раул Олмос (MCCI), Руслан Мятиев (Turkmen.news/OCCRP), Мика Великовски (IStories), Кели Блос (OCCRP) и Атанас Чобанов (Bird.bg / “Биволъ”) участваха в репортерската работа по материала.

Проучвателната работа по тази публикация е подсигурена от OCCRP ID. Експертизата в областта на работата с данни е подсигурена от екипа на OCCRP за работа с данни. Проверката на фактите е дело на фактчекинг екипа на OCCRP.

Превод от английски: “Биволъ”

Заглавна снимка: Сергей Адониев (в центъра) с Роман Абрамович (вдясно) и с прессекретаря на Путин Дмитрий Песков (вляво)