Най-голямото търговско споразумение в историята на Европа най-сетне получи зелена светлина след 25 години преговори. Пътят дотук мина през пот, сълзи, ожесточени спорове и изтощителни дискусии, но държавите от ЕС в крайна сметка подкрепиха сделката с блока Меркосур, отваряйки пътя към създаването на зона за свободна търговия, която обхваща над 760 милиона души в Европейския съюз и Латинска Америка.
Споразумението, което предстои да бъде одобрено от Европейския парламент, ще премахне над 90% от митата върху износа на ЕС. Европейските потребители ще могат да слагат на трапезата си говеждо месо от аржентинските равнини, а бразилските шофьори ще усетят спада на вносните мита за германските автомобили. Що се отнася до икономическия ефект – той бледнее в сравнение с епичните битки около сделката: по оценка на Европейската комисия тя ще допринесе с 77,6 млрд. евро, или около 0,05%, към икономиката на ЕС до 2040 г.
Както при всяко споразумение обачце има печеливши и губещи.
Печелившите
Джорджа Мелони
Италианският премиер го направи отново. Джорджа Мелони усети накъде духа политическият вятър и умело издейства отстъпки в последния момент за италианските фермери, след като заплаши да застане зад френската опозиция срещу сделката. В замяна на подкрепата си Рим си осигури защитни механизми за селскостопанските пазари и обещания за допълнително финансиране на земеделието от Европейската комисия – успехи, които правителството може да изтъкне пред избирателите у дома. Това означава и че Мелони отново избра печелившата страна, изглеждайки като отборен играч въпреки упорството в последния момент. Като цяло – още един лавров венец за Рим.
Германската автомобилна индустрия
„Das Auto“ напоследък нямаше много поводи за радост, но Меркосур най-сетне дава причина за празнуване. Известният германски автомобилен сектор ще получи по-лесен достъп до потребителите в Латинска Америка. По-ниските мита означават при равни други условия повече продажби и по-добри финансови резултати за компании като Volkswagen и BMW.
Има обаче и уловки. Митата, които в момента са 35%, няма да бъдат премахнати наведнъж. По настояване на Бразилия, която има собствен автомобилен сектор, премахването на търговските бариери ще бъде поетапно. Електрическите автомобили ще получат преференциално третиране – сфера, в която Европа изостава.
Урсула фон дер Лайен
Меркосур е сладко-горчив триумф за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Откакто преди повече от година си стисна ръцете със лидерите на Меркосур, нейният екип направи всичко възможно да удовлетвори скептиците и да изгради необходимото квалифицирано мнозинство, което най-накрая се материализира в петък. Очаква се победна обиколка следващата седмица, когато шефът на „Берлемон“ ще пътува до Парагвай, за да подпише споразумението. На международната сцена това помага и за подобряване на имиджа на Брюксел в момент, когато ЕС изглежда като тромав динозавър, редовно надхитрян от САЩ и Китай. Мащабна търговска сделка показва, че основаната на правила международна система, която ЕС толкова цени, все още е жива – дори когато САЩ отвеждат южноамерикански лидер с белезници.
Цената обаче беше много висока. Фон дер Лайен трябваше да обещае 45 млрд. евро субсидии за фермерите в ЕС, отстъпвайки от усилията за ограничаване на земеделската подкрепа в бюджета на съюза и за по-големи инвестиции в иновации и растеж.
Европейските фермери
Съдейки по медийните публикации, човек лесно може да си помисли, че Меркосур е пълна катастрофа. Нима тонове евтина южноамериканска продукция няма да изхвърлят от пазара френските или полските земеделци? Реалността е по-сложна. Сделката включва строги квоти за категории като говеждо месо и птиче месо. На практика това означава, че латиноамериканските фермери ще могат да изнасят по няколко пилешки гърди на европейски гражданин годишно. В същото време споразумението признава специална защита за европейски производители на нишови продукти, като италианския пармезан или френското вино, които могат да спечелят от разширения пазар. Толкова за „агрокалипсиса“.
Наред с това 45-те млрд. евро субсидии ще влязат в джобовете на фермерите, и е трудно да не се стигне до заключението, че въпреки протестите и битките с тор в центъра на Брюксел, сделката всъщност не мирише чак толкова зле.
Губещите
Еманюел Макрон
Няма друг високопоставен политик, който да е бил толкова последователен противник на търговското споразумение, колкото френският президент Еманюел Макрон. Под силен вътрешнополитически натиск той системно се противопоставяше на сделката. Не е изненада, че Франция се присъедини към Полша, Австрия, Ирландия и Унгария в неуспешния вот против Меркосур.
Бившият инвестиционен банкер може и да е привърженик на свободната търговия по убеждение, но отлично знае, че у дома сделката се възприема като нож в гърба на изстрадалите френски земеделци. Макрон, който сменя премиери с темпо, доскоро емблематично за Италия, разполага с ограничен политически капитал. Потапянето или поне допълнителното забавяне на споразумението щеше да бъде доказателство, че „куцият“ президент все още има влияние на европейската сцена.
Макрон направи смел опит да мобилизира подкрепа за последна контраатака и в един момент изглеждаше, че има шанс да осуети сделката, след като привлече Мелони. Всичко това обаче се оказа напразно. След това поражение може да се очакват още критики към френския президент в националните медии, докато той продължава бавното си политическо падение от олимпийските висини на Елисейския дворец.
Доналд Тръмп
Сделката с Меркосур идва само дни след американската операция за залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро и показва, че Европа все още разполага със значителна „мека сила“, за да работи конструктивно с близки партньори, ако успее да я използва умно. Всяко търговско споразумение би трябвало да е печелившо и за двете страни, но това не е начинът, по който президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговото геополитическо „извиване на ръце“ функционират.
Сделката има и страничния ефект да укрепи позициите на негови опоненти – включително бразилския президент и лидер на Меркосур Луис Инасио Лула да Силва, който демонстрира забележително търпение, докато ЕС най-накрая подреди собствените си редици, и дори поддържаше публично „броманс“ с Макрон, докато преговорите бяха в застой.
Китай
Китай разшири износа си към Латинска Америка, особено към Бразилия, през десетилетията, в които ЕС водеше преговори по сделката с Меркосур. Споразумението ЕС – Меркосур дава възможност на Европа да си върне част от пазарния дял, особено в конкурентни сектори като автомобилостроенето, машиностроенето и авиацията. То също така укрепва позициите на ЕС по отношение на преките инвестиции – сфера, в която европейските компании все още изпреварват китайските си конкуренти.