Български гражданин, регистриран при раждането си като лице от мъжки пол с име, единен граждански номер и документи за самоличност, съответстващи на този пол, в момента живее в Италия, където е започнал хормонална терапия и се представя като жена. Той сезира българските съдилища с искане да бъде обявен за лице от женски пол и да бъдат променени данните за гражданското му състояние в акта му за раждане. Въпреки медицинските становища и съдебната експертиза, които потвърждават претендираната от него полова идентичност, искането му е било отхвърлено.
Съгласно националната правна уредба, както се тълкува от Общото събрание на гражданската колегия на Върховен касационен съд на България, понятието „пол“ трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл, като се изключва всяка промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер. Следователно общественият интерес, основан на моралните и/или религиозните ценности на българското общество, има предимство пред интереса на трансполовите лица.
Сезиран със спора, Върховният касационен съд на България изразява съмнение относно съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза и отправя запитване до Съда на Европейския съюз. В решението си Съдът на ЕС констатира, че правото на Съюза не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на вписаните в регистрите за гражданско състояние данни относно половата идентичност на гражданин на тази държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Съдът подчертава, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза.