На 8 юни 2026 г. Великобритания, Германия и Франция потвърдиха подкрепата си за Украйна и обсъдиха условията за гаранции за мир и сигурност. Пет са условията за мир, които предложиха на Руската федерация лидерите на тези страни, потвърдени от последната среща на върха на ЕС от 19 юни 2026 г. Те са:
– пълно изтегляне на руските войски: Незабавно, пълно и безусловно изтегляне на всички военни сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници;
– връщане на всички временно окупирани територии, включително Крим и Донбас, под контрола на Киев;
– трайно спиране на огъня и прекратяване на атаките срещу украинската инфраструктура и цивилно население;
– правно признаване и изправяне пред съд на отговорните за военните престъпления, както и изплащане на репарации (на Украйна) за причинените разрушения;
– гарантиране, че няма да има заплахи за ядрените съоръжения (като АЕЦ), както и освобождаване на енергийната инфраструктура от страна на Русия.
Отделно лидерите подчертаха, че след прекратяването на огъня Украйна трябва да получи ясни гаранции за сигурност, както и подкрепиха идеята за преки преговори между Украйна и Русия с участието на Съединените щати и ЕС. Руските активи остават замразени, докато Русия не спре войната и не компенсира загубите е допълнителното условие за преговорите за мир.
Дори с невъоръжено око се виждат две съществени неща. Първо, лидерите на ЕС и Украйна третират Руската федерация като победена страна в конфликта. Което не отговаря на обективната истина. Второ, ЕС и Украйна предлагат на Русия въпросните пет условия с ясното съзнание, че те по никакъв начин няма да бъдат приети от Кремъл. Това означава само едно – целта на западните (и източните!) страни въобще не е прекратяването на конфликта, а, напротив, неговото продължаване. За това ясно говори и мащабните планове за въоръжаване на държавите от ЕС, в ход е и планирането на война между НАТО и Русия през 2030 година.
В отговор външният министър на Руската федерация в своя статия написа между другото следното.
„Според върховния представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас диалогът с Русия е необходим, за да бъдат представени европейските условия, включително изплащане на репарации на Украйна, изтегляне на руските войски от Приднестровието и Закавказието, отмяна на закона за „чуждестранните агенти“ и ограничаване числеността на руските въоръжени сили. По думите й „справедлив и траен мир не може да бъде постигнат без Русия да понесе отговорност“.
Европа декларира, че възнамерява да води преговори с Русия, но едновременно с това продължава правния натиск чрез структурите на Съвета на Европа. Към тази организация се създават механизми за търсене на отговорност от Русия, включително „регистър на щетите“, „комисия по исковете“ и „специален трибунал“.
Европейският съюз също така даде зелена светлина за задържане на търговски кораби в международни води. Подобни инциденти вече имаше както в Балтийско море, така и в Атлантическия океан. В същото време Западът си затваря очите за диверсионните и терористични действия на украинските въоръжени сили в Черно и Средиземно море.
Следователно истинската цел на европейските лидери не е диалогът с Русия, а спасяването на режима на Владимир Зеленски и запазването му като плацдарм за по-нататъшна конфронтация с нашата страна.
Обществено известно е, че европейските елити вложиха значителен политически капитал в противопоставянето на Русия. Те изразходваха стотици милиарди долари за подкрепа на режима в Киев и за увеличаване на военните бюджети на страните от ЕС и НАТО.
Постигането на пълна бойна готовност за евентуален конфликт с Русия се планира около 2030 г. Дотогава се търсят различни начини за печелене на време. Показателно е циничното изказване на началника на белгийския генерален щаб през април тази година, че Европа разполага с още няколко години благодарение на кръвта на украинците, които купуват това време.
Обединена Европа продължава да мисли в категориите на разширяването и влиянието. Тя възнамерява да интегрира Украйна и Молдова, а също така постепенно привлича Армения в своята орбита. НАТО вече се разшири на Изток чрез присъединяването на Финландия и Швеция. Украйна се разглежда като бъдещ ударен компонент на бъдещите европейски въоръжени сили, способни да действат автономно от Съединените щати и НАТО.
Подобна ситуация създава сериозни рискове за глобалната сигурност, тъй като пряк сблъсък между НАТО и Русия може бързо да прерасне в размяна на ядрени удари с катастрофални последици.”