Формулата за определяне на пенсиите да бъде променена, поискаха от КТ “Подкрепа”. В момента формулата е напълно измислена и не е свързана с никакви реални показатели, като линията на бедност например, каза главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Самото индексиране на пенсиите става с голямо закъснение. От 1 юли на текущата година индексират пенсиите по швейцарското правило с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Така увеличението на пенсиите става много след реалното вдигане на цените.
Необходима е промяна и на самото швейцарско правило за индексиране на пенсиите, заяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Наличието на таван на осигурителния доход прави данъчно-осигурителната система регресивна, колкото са по-високи доходите, толкова по-малък дял от тях са плащаните налози, обясни той.
Според него максималният осигурителен доход трябва да се премахне или, като междинна стъпка, да бъде повишен, така че да бъде изпълнено изискването в Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия да бъде в размер 40 на сто от максималния осигурителен доход.
В момента максималната пенсия е 1738,39 евро (3400 лв.). Това означава, че максималният осигурителен доход би трябвало да бъде 4346 евро. Но при подготовката на редовния бюджет за 2026 г. се планира максималният осигурителен доход да бъде повишен на 2300 евро от 2111,64 евро. Това означава, че планираното увеличение е с 8,9 на сто при положение, че последните налични данни на НСИ показват увеличение на средната заплата за година с 12,9 на сто. Тоест предлаганото увеличение на максималния осигурителен доход изостава дори от повишението на средната заплата.
Максималният осигурителен доход беше въведен при прогресивно облагане на доходите, припомни Димитър Манолов. След това преминахме към пропорционално облагане на доходите – десет процента, без значение какъв е размерът на доходите, което е довело до значително намаление на данъчно-осигурителната тежест за най-високите доходи. Това обаче довежда до нова диспропорция, при която данъчно-осигурителната тежест за хората с ниски доходи е 28%, докато за най-високите доходи клони към 10%, колкото е размерът на данъка върху доходите, защото за суми над максималния осигурителен доход не плащат осигуровки, обясни.
Голяма част от пенсиите в момента са под линията на бедност. Затова се налага много хора от малките населени места да ходят до областните центрове, за да кандидатстват в Агенцията за социално подпомагане за социални помощи, каза Атанас Кацарчев. Това няма да се налага, ако минималната пенсия за стаж и възраст е на нивото на линията на бедност.
От КТ “Подкрепа” настояват за прогресивно облагане на възнаграждения, минималната заплата да е без данък върху доходите, също да бъде въведен необлагаем минимум при плащане на данъка върху доходите.
В селата 40,8 на сто от домакинствата са в риск от бедност, а в градовете – 20,9%, констатират от профсъюза. В България данъчните ставки върху труда са високи, за разлика от данъците върху печалбите. За работника данъчната тежест е 22%, а данъкът върху дивидента е 5 на сто. В резултат в България две трети от плащаните данъци идват от работещите хора, които освен данъка върху дохода плащат ДДС и акцизите.