Последният кръг от преговори за прекратяване на войната в Украйна приключи в сряда без никакви признаци за съществен напредък. Но зад кулисите преговарящите се опитват да намерят компромис по една от най-големите пречки пред мирното споразумение: контролът върху територията в Източна Украйна.
Русия поиска от Украйна да й предаде контролираните от нея земи в Донецка област като условие за прекратяване на войната. Това е ивица с дължина около 80 километра и ширина около 64 километра, която включва десетки градове и села и се намира между фронтовата линия и административната граница на региона.
Украйна отказа едностранно да се оттегли, заявявайки, че отстъпването на територии би насърчило Русия да атакува отново в Украйна или другаде. Киев поиска гаранции за сигурност, за да възпре Москва от нарушаване на каквото и да е прекратяване на огъня.
В преговорите през последните седмици, длъжностни лица са обсъждали идеята за създаване на демилитаризирана зона, контролирана от нито една от армиите. Това съживява предложение, което беше включено в предишни мирни планове, включително 28-точковото, предложено от администрацията на Тръмп през ноември миналата година.
През последната седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски многократно омаловажава перспективите за предаване на земя в замяна на мир. „Да позволиш на агресора да вземе нещо е голяма грешка“, написа той в социалните мрежи в понеделник.
Миналата есен президентът на Русия Владимир Путин не отговори обвързващо, когато беше попитан за формирането на демилитаризирана зона в района на Донбас. Планът от 28 точки би поставил Русия под контрол в района, но й забранявал да разполага военни сили там. Путин само заяви неопределено, че подробностите трябва да бъдат обсъдени. Съветникът по външна политика на руския президент – Юрий Ушаков, по-късно беше по-позитивен, заявявайки, че Русия би могла да приеме формирането на такава зона, ако на руската полиция или войници от Националната гвардия бъде позволено да патрулират в нея.
Демилитаризираната зона може да стане част от жизнеспособно споразумение, казва пред New York Times Уилям Б. Тейлър, сътрудник на Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Киев. Но интересите на Украйна ще трябва да бъдат защитени, каза той, а това ще изисква администрацията на Тръмп да окаже допълнителен натиск върху Русия. „Важно е това да бъде истинско решение, а не насилствено решение, не небалансирано решение“, казва Тейлър. „Всяко насилствено решение няма да бъде стабилно, няма да е трайно“, добавя той.
Как ще се управлява демилитаризирана зона също е спорен въпрос. Украйна настоява за разполагане на международни мироопазващи сили в региона, където живеят 190 000 цивилни, сред които и 12 000 деца, сочат данните на украинския губернатор на района.
Преговарящите са обсъждали сформирането на гражданска администрация, която да управлява района след войната, казаха двама от тримата запознати с разговорите. Това може да включва както руски, така и украински представители, каза един от източниците, но отбеляза, че страните са далеч от споразумение.
Друг въпрос, който отново се появи напоследък, е последователността на различните стъпки, включително приемането на демилитаризирана зона, формализирането на гаранциите за сигурност, създаването на рамка за финансиране на следвоенното възстановяване и провеждането на избори в Украйна. Миналата седмица Зеленски заяви, че Украйна иска споразумение за гаранции за сигурност, преди да се ангажира с избори или каквото и да е споразумение за изтегляне на силите от Донбас.
„Много бих искал първо да подпишем гаранции за сигурност, а след това да подпишем други документи“, каза той. „Според мен това би било добър сигнал. Това дори не е въпрос на справедливост, а въпрос на доверие. Повече доверие в партньорите – ако гаранциите са на първо място, а след това всичко останало“, категоричен бе украинският президент. Зеленски още каза, че украинците „трябва да знаят – не просто да вярват, а да знаят – че в бъдеще руска агресия ще бъде невъзможна или че ако се случи, няма да бъдем сами“.