Студен душ за съседите, гърците ги отрязаха и за Илинденска Македония

Професор Божидар Димитров предлага възстановяване на Илирия, за да се сложи край на войната за името на братската държава

Войната за Македония продължава. Очаквано Гърция отхвърли името Република Илинденска Македония и на съседите от Скопие ще им се наложи дълго да умуват как да се казва страната им. Безценен съвет им даде историкът проф. Божидар Димитров, който малко преди гръцките политици да се произнесат за името Република Илинденска Македония, сподели във Фейсбук, че идеята е обречена на провал и затова е най-добре да възстановят древна и славна Илирия, кръщавайки така родината си.

Гърция отхвърли варианта името на западната ни съседка да бъде променено на Република Илинденска Македония, съобщават местни медии, цитирани от Нова телевизия.

Именно за това име се спряха премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев след разговор на четири очи по време на срещата на върха в София в четвъртък.

Два дни по-късно Заев потвърди, че това е опцията, приемлива и за двете страни.

„Македонските граждани също ще имат думата. Те ще могат да гласуват на референдум по въпроса”, каза Заев.

След изявлението на македонския премиер обаче стана ясно, че опозиционните партии в гръцкия парламент са се обявили против идеята западната ни съседка да се нарече Република Илинденска Македония. От кабинета на Ципрас пък поискали името да съдържа географско определение.

В изявлението от канцеларията на министър-председателя се посочва, че Атина приветства достигнатото от Скопие разбиране, че „решението за името не може да съществува без приемането на erga omnes име, т.е. за цялостна употреба“.

„Въпреки това, насърчаваме нашите съседи да продължим да работим заедно за намиране на взаимно приемливо решение с географско или времево определение, точно както предвижда пакетът от предложения, които представи специалният пратеник на ООН Матю Нимиц“, се казва още в съобщението.

В него отново е повторена гръцката позиция, че решението и всичко, свързано с премахването на иредентизма, трябва да бъдат гарантирани чрез конституционна промяна.

„Беше съобщено, че Ципрас и Заев са се разбрали Република Македония да бъде призната под името Илинденцка Макендония, но това е голяма глупост, тъй като Илинденското въстание избухва само в един от седемте революционни окръга на земите населени с българи в Османската империя“, коментира проф. Димитров във Фейсбук.

„Решението на ВМРО, което е разделило страната на седем окръга е възстанията във всеки окръг да избухват през две седмици. Затова въстанието в седми революционен окръг избухва на 19- ти август, възстанието в пети революционен окръг в горно джумайско (Благоевград) избухва на 1- ви септември. Затова не бива да смесваме едно въстание с исторически дадености. Освен това в това име отново могат да бъдат съзряни ревендикационни стремежи, тъй като два от регионите на Битолския революционен окръг са днес в Гърция“, изтъкна историкът.

„Искам да отправя едно сериозно наистина предложение за име, признавайки, че досега се шегувах като настоявах на името Югозападна България. Известно е , че Гърция ще се съпротивлява до край на име, което съдържа „Македония“ с прилагателно, без прилагателно и т.н. Затова да се поучим от опита на няколко европейски държави. Когато се създаде Кипър като държава гърците не настояха той да се нарича югоизточна Гърция. Там просто се знае, че живеят гърци. Същото е с Австрия- там живеят немци, в Молдова пък живеят румънци. За нас е важно като българи държавата както и да се казва- в нея да живеят българи“, обясни професорът.

„И те живеят – близо 10 % от населението са се осъзнали като такива и имат българско гражданство. Следователно за да задоволим гръцките и самите македонски стремежи за име на една славна антична държава, предлагам името Илирия“, добави той.

„Знам, че някой ще подскочат и ще кажат- „ама това са албанци“. Не, не са. В най- ново време някой реши, че албанците са наследници на илирите за което няма никакви доказателства. За Илирия през последните четири века се е смятало това, което и в античността- една огромна държава,или може би няколко като траките, заемаща територия от Словения до Ниш. Илирийската идея възниква не в Албания, а между славянски духовници, които са католици. Словенци и хървати, към тях се присъединяват и много българи като Петър Богдан, Петър Парчевич и др.“, припомня историкът.

„Ватикана одобрява идеята, тъй като те ще се борят след като се отърват от турско владичество за създаване на единна югославянска държава. Създава се Илирийски колеж (Университет) в град Сполет, който завършват голяма част от нашите католически ръководители и духовници- всъщност всички без Петър Богдан. Време е името Илирия да се възстанови, макар и върху една малка част от древните илирийски земи, които са обхващали и централна и западна Македония“, добавя проф. Божидар Димитров.