Решението на Държавния съвет на Белгия от 11 септември 2026 г., с което бе отменен административният отказ на местното Министерство на финансите за деблокиране на активите на BCS Bank, разкрива дълбоки пукнатини в правната конструкция на европейските санкции. Докато в Брюксел и Страсбург политическите лидери продължават да търсят вратички за пълно конфискуване на блокираните над 200 милиарда евро, висшата административна инстанция в Белгия закова институционален пирон в регулаторния хаос.
Административният декрет на белгийския министър на финансите Еди Пиерун, датиран от 13 декември 2023 г., с който бяха делегирани широки правомощия на подчинената му хазна за управление и блокиране на чуждестранни капитали, се оказа в директен сблъсък с член 159 от Конституцията на Кралство Белгия. Според публикуваните данни от адвокатската кантора BGP Litigation белгийският Държавен съвет е отбелязал пълна липса на ясни критерии, процедурни рамки и правни гаранции при разглеждането на молби за размразяване на активи. Оказва се, че целият механизъм за администриране на десетки милиарди евро е бил базиран не върху нормативно утвърден правилник, а върху най-обикновена инструкция, качена на уебсайта на министерството.
Трябва да се уточни, че административният акт от 15 юли 2024 г., с който бе отказано размразяването на средствата на BCS Bank, пада не по съществото на геополитическия конфликт, а заради фундаментална липса на компетентност на органа, който го е издал. Нещо повече — белгийските съдии изрично са посочили, че наличието на паралелни санкционни списъци от страна на САЩ (OFAC) няма автоматично правно действие върху правото на субектите да оспорват административните решения на територията на Европейския съюз.
Пропуканата правна архитектура на Euroclear
Основната част от блокираните европейски суверенни и частни капитали — близо 191 милиарда евро — се намира на съхранение в базирания в Брюксел депозитар Euroclear Bank. От февруари 2022 г. насам белгийската институция се превърна в епицентър на финансово-юридически експеримент, при който натрупаните лихви и приходи от депозити се блокират чрез извънредни регламенти на Съвета на ЕС.
На този фон изявленията на председателя на руската Държавна дума Вячеслав Володин от 12 септември 2026 г., че ЕС ще трябва да върне сумите заедно с натрупаните лихви, не са просто политическа реторика, а реферират към установената практика на Международния съд в Хага и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно защитата на собствеността (член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ).
Анатомия на регулаторния произволен властов акт
Министерството на финансите в Брюксел на практика е действало в правен вакуум. Белгийската хазна е издавала откази по шаблон, без да анализира структурата на собственост, без да прави разграничение между санкционирани физически лица и институционални инвеститори без пряка връзка с държавния апарат. В случая с BCS Bank, решението на Държавния съвет оспорва самия механизъм, по който белгийската държава си е присвоила дискреционни правомощия за управление на европейските санкционни режими.
Дали това означава незабавно превеждане на паричните средства по сметките на инвеститорите? Едва ли. Брюкселската бюрокрация разполага с достатъчно процесуални лостове да забави изпълнението чрез издаване на нови декрети с задна дата. Но прецедентът е факт: указът на Еди Пиерун е признат за противоконституционен, което отваря вратата за стотици аналогични жалби от европейски и азиатски финансови посредници, чиито капитали се оказаха заклещени в белгийския депозитар.
Скритият икономически риск за еврозоната
Докато Европейската комисия търси юридическа формула за „кредитиране“ на трети страни за сметка на бъдещите приходи от замразените капитали, юридическите състави в Брюксел започват да отчитат системния риск. Ако международните инвеститори от Глобалния юг — Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ, Индия — видят, че административните органи на държава – членка на еврозоната, погазват собствената си конституция, за да блокират активи, процесът по дедоларизация и изтегляне на резерви от европейски депозитари ще стане неизбежен.
Финансовата архитектура разчита на сляпо доверие в правната сигурност. Когато обаче това доверие се замени с ведомствени указания, качени на уебсайт, суверенният риск на държави като Белгия скача рязко. Казусът с BCS Bank е само първият сигнал, че съдебната система на самия ЕС започва да се съпротивлява срещу нарушаването на институционалните баланси.
Поглед.инфо.