Общността на двустранните търговски камари в България излезе с обща позиция, в която заявява готовност за диалог с управлението на „Прогресивна България“ и очертава основните си очаквания към бъдещите политики на властта. Позицията е адресирана до председателя на Народното събрание, депутатите в 52-рото Народно събрание и министър-председателя Румен Радев.
В документа представителите на бизнеса посочват, че са готови за институционален диалог по теми, свързани с бизнес средата, икономическия климат, социалната ангажираност и устойчивото развитие, като конкурентоспособността и иновациите са определени като водещи приоритети. Като основни стълбове за бъдещото управление камарите открояват принципите на демокрацията и върховенството на правото, защитата на човешките права и свободи, както и икономическото развитие и социалната справедливост. От организациите подчертават още необходимостта от стабилност и предвидимост, ясни правила, прозрачни процедури, запазване на данъчната рамка и ефективно разходване на публичните средства.
Сред подписалите общата позиция са Американската търговска камара в България, Германо-българската индустриално-търговска камара, Българската стопанска камара, както и редица други двустранни търговски организации.
В същото време Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа за предложените промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, внесени от Явор Гечев и група народни представители. В становище до вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, който е и председател на Национален съвет за тристранно сътрудничество, работодателската организация предупреждава, че предложените текстове могат да доведат до повече административна тежест, по-слаба конкуренция и по-високи крайни цени.
От БСК заявяват, че подкрепят защитата на потребителите и ограничаването на нелоялните търговски практики, но според тях това не трябва да става чрез „неясни понятия, високи санкции и административно оценяване на цените“. Организацията предлага да бъде изготвена пълна предварителна оценка на въздействието на законопроектите, както и да отпадне понятието „справедлива цена“ като законова категория.