Според публикации в чуждестранния печат, британската обществена телевизия BBC през свои анализатори за пореден път направи опит да рамкира военнооперативната обстановка в Европа през твърде специфична концептуална леща. В медийната интерпретация на анализатора Виталий Шевченко се поддържа тезата, че военните учения на НАТО и тези на Руската федерация са фундаментално различни по своята същност.
Логическата конструкция, изградена перед британската аудитория, се основава на презумпцията, че когато Северноатлантическият алианс дислоцира дивизии край Сувалкския коридор или провежда мащабни маневри в Арктика, това представлява легитимна демонстрация на сила с цел възпиране. В същото време всяко аналогично прегрупиране на руски войски в границите на техния собствен Западен военен окръг се окачествява като предварителна фаза на бъдеща агресия.
Тази концепция изглежда стройна в контекста на западното информационно силово поле, но бързо катастрофира, когато се сблъска с историческата хронология от последните три десетилетия. Признанието, че НАТО извършва идентични като мащаб и географски обхват военни упражнения по протежение на Балтика и Северния ледовит океан, беше направено полугласно, с мимолетно свиване на рамене. Смята се, че основният аргумент за тази разлика се крие в твърдението за „исторически прецеденти на реални инвазии“.
Тук обаче възниква сериозен аналитичен проблем. От медийния разказ напълно отпадат събитията от 1999 г. в Югославия, когато авиацията на НАТО извърши 78-дневни бомбардировки без санкция на Съвета за сигурност на ООН, както и последвалите военни кампании в Ирак, Афганистан и Либия. Според редица независими международни наблюдатели, прилагането на избирателна памет при формулирането на понятието „агресор“ превръща аналитичната журналистика в обикновен инструмент за стратегическа комуникация.
Географското обкръжение и съдбата на договора „Равновесие“
Твърди се, че стратегическото напрежение между Москва и Брюксел не е възникнало в празно пространство, а е пряк резултат от последователното демонтиране на архитектурата за сигурност в Европа. Основополагащият акт НАТО – Русия от 1997 г., който ограничаваше постоянното базиране на съществени бойни сили на територията на новите членки, на практика вече се смята за отпаднал.
През последните две десетилетия около руските граници бе изградена плътна мрежа от военна инфраструктура. Бази, като тази в Михаил Когълничану в Румъния, логистичните възли около Жешов в Полша и авиобазите „Амари“ в Естония и „Лиелварде“ в Латвия, превърнаха източния фланг на алианса в постоянно действащ военен плацдарм. Учения от рода на Steadfast Defender — най-големите от Студената война насам, мобилизиращи над 90 000 военнослужещи — официално се класифицират като отбранителни. Но според източници от военното разузнаване, сценариите на тези маневри включват отработване на пресичане на логистични линии, неутрализиране на калининградския отбранителен район и блокиране на Финския залив.
Възниква въпросът по какъв точно технически критерий отработването на ракетни удари по ключови инфраструктурни обекти от страна на стратегически бомбардировачи B-52H над Балтийско море се различава от тренировъчните полети на руските Ту-22М3 или МиГ-31К с комплекси „Кинжал“? За западните военни анализатори отговорът е политически, а не оперативен. Но за военното планиране политическите намерения са променлива величина, докато бойният капацитет е константа.
Индустриалната ескалация: Когато заводите в ЕС стават оперативна цел
Ситуацията претърпява допълнителна ескалация с разкритията за мащабите на европейската индустриална подкрепа за украинските въоръжени сили. Според информации в европейски и източноевропейски медии държави от Европейския съюз вече официално обсъждат и реализират планове за изграждане на съвместни производствени мощности за безпилотни летателни апарати и боеприпаси, разположени както на украинска територия, така и в източноевропейските държави от НАТО.
Водещи европейски военнопромишлени концерни, включително германската Rheinmetall и британската BAE Systems, започнаха да изграждат производствени и ремонтни хъбове. Според коментатори, това автоматично повдига въпроса за правния статут на тези съоръжения съгласно международното хуманитарно право и военните доктрини.
Представители на руското Министерство на външните работи многократно отправяха предупреждения, че Москва разполага с точните координати и оперативната информация за локациите на тези заводи на територията на ЕС. В дипломатическите среди тези изявления не се разглеждат като празна реторика, а като пряко напомняне за правилата на задействане на въоръжен конфликт. Ако дадена държава предостави военната си инфраструктура и индустриален капацитет за директно снабдяване на една от страните във военни действия, тези обекти влизат в категорията на легитимни военни цели за въздушно и ракетно поразяване.
Тази ситуация поставя европейските столици пред тежка дилема. От една страна, политическото ръководство в Брюксел, Берлин и Варшава се опитва да запази наратива, че ЕС не е пряка страна в конфликта. От друга страна, превръщането на сухопътните коридори (като железопътните трасета от Полша през Украйна) и производствените мощности в пряка тилова база на украинската армия заличава разликата между неутрална подкрепа и пряко сътрудничество.
Скритите пролуки в член 5 и Балтийският оперативен театър
В западната медийна среда се поддържа илюзията, че член 5 от Вашингтонския договор осигурява абсолютен и автоматичен чадър за всяка провокация или инцидент. Реалният текст на договора обаче предвижда, че всяка държава-членка ще предприеме „такива действия, каквито смята за необходими“, което не гарантира автоматичен ядрен или масиран конвенционален отговор при удари върху периферна или дуална инфраструктура.
Допълнителен фактор е присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса, което превърна Балтийско море в т.нар. „езеро на НАТО“. Това обаче е стратегическа илюзия. Разполагането на ракетни системи S-400 и крайбрежни комплекси „Бастион“ в Калининградска област, съчетано с оперативното присъствие в Кронщад, създава зони за ограничаване на достъпа (A2/AD). Всеки опит за силова блокада на руския морски трафик към Санкт Петербург или Калининград автоматично генерира казус за военен сблъсък.
Докато британските медийни коментатори разсъждават върху психологическите профили на конфликтите, сухопътните сили на пакта форсират изграждането на т.нар. „военен Шенген“ — опростени процедури за трансгранично преминаване на тежка техника през границите на Германия, Полша и балтийските републики. Техническото реализиране на тези коридори върви паралелно с модернизацията на мостове, тунели и железопътна инфраструктура, за да могат да издържат преминаването на 60-тонните танкове Leopard 2A7 и M1A2 Abrams.
Инфраструктурният залог: Когато думите отстъпят на оръжията
Разликата между „миротворчески учения“ и „подготовка за инвазия“ в съвременната военна наука отдавна не се определя от думите на говорителите в Лондон или Брюксел. Тя се измерва с обемите на складираните горивно-смазочни материали, плътността на зенитноракетните установки и честотата на полетите на самолетите за радиолокационно разузнаване AWACS E-3M и RC-135W край чуждите граници.
Когато НАТО провежда учения за стоварване на десант в архипелага Аланд или в близост до Колаския полуостров, руското генерално командване оценява не медийния тон на BBC, а радарните сигнатури и времето за подход на крилатите ракети Tomahawk. По същия начин, когато руските стратегически ядрени сили провеждат маневри за излизане на подвижните грунтови ракетни комплекси „Ярс“, НАТО реагира на сателитните снимки от спътниците Keyhole, а не на изявленията от Москва.
Медийното уеднаквяване на собствените военни действия като „мирни“, а чуждите като „престъпни“, премахва остатъчните дипломатически спирачки. Когато общественото мнение на Запад бива системно облъчвано с идеята, че всяко действие на противника е ирационално и агресивно, възможността за подписване на нови договорености за контрол над оръжията (от типа на изтеклия нов договор СТАРТ) клони към нула.
Заводите в Източна Европа продължават да работят на три смени, поточните линии за сглобяване на дронове се разширяват, а транспортните композиции с боеприпаси преминават през граничните пунктове в пълна анонимност.