Правителството обаче няма да падне
Премиерът Бойко Борисов вече не е в състояние да контролира еднолично ставащото в държавата. На пръв поглед изглежда, че той спазва обещанието си да чисти кадри от върхушката при всяко съмнение за далавери и задкулисни игри. Всекидневните издънки на хора от високите етажи на властта показват, че парите и бързото обогатяване са предпочитани от който и да е пост в държавата. Както се казва, плъховете напускат кораба преди да почне да потъва.
Кризата става очевадна, тъй като автори на издънките и скандалите не са обикновени чиновници, а хора от правителството и държавните агенции. А колосалните за представите ни далавери и корупция засилват усещането, че моменталните оставки само прикриват безсилието на премиера, да държи нещата под контрол. Нещо повече, дори мигновените му реакции се възприемат, като част от лично негово участие в поредното разграбване на активи, вместо да му правят ореол на честен държавник.
Последните скандали със Здравната каса, продажбата на ЧЕС, Кумгейт и пр. са със заряд, достатъчен да взриви правителството. Ежедневни са и подхвърлянията на коалиационните партньори на ГЕРБ, че не друг, а те ще драснат клечката, ако продължат да са в миманса.
Били с по-велики очаквания, Каракачанов, Симеонов и Сидеров не са доволни от парчетата баница и слава, които Борисов и Цветанов им сервират. От тях най-видимо доволен е лидерът на ВМРО, който за капак се къпе в медиен интерес.
На Валери Симеонов, комуто се падна честта да пререже лентичката на граничен клозет, да влиза в скандали с ресторантьори по морето и да се обяснява за една проста телена ограда явно не му е конфортно. И роптае. Роптае вече и Волен Сидеров, който, кротнал се за да е във властта реши, че вече му е време да се прави на народен трибун.
Да каже човек-още една искра и Борисов ІІІ изгоря.
Да, ама не!
Нито една от парламентарните партии не иска смяна на кабинета. Коалиционните се оправдават със статуквото. БСП пък са в опозиция заради опозицията. Сегашното ръководство на столетницата осъзна, че победата на президентските избори не означава повишено доверие и се занимава с почистването на собствената си къща. Почистване, което повече прилича на домашна кавга, в която прехвърча думата развод. Взирането в собствения си пъп и котерийни борби на вътрешните групировки не я прави истинската опозиция, след която да тръгне повече от твърдия червен електорат.
Борисов ІІІ при тази ситуация може да бъде свален само под натиск на улицата.
Тя обаче, улицата не вижда смисъл.
Защото този филм вече го е гледала, а свежи лица в родната политика на хоризонта няма.
Хората, дори и да съзнават безизходицата остават апатични. Дори при фрапантните случаи на грабеж от близките до властта. Имената вече са без значение-Делян, Теменужка, Гинка…
Се ла ви. Нацията ни ще продължава да се топи и обезкървява, докато нещо не се случи.
Или, докато осъзнаем, че делото на давещите се е на самите давещи.