колаж : Авантаж
Премиерът Бойко Борисов след като си наряза лентички на воля в Бургас и Приморско заминава за Турция, където ще участва в 22-ия Световен петролен конгрес в Истанбул по покана на турския президент Реджеп Ердоган. Интересно защо Борисов ще присъства на този петролен конгрес, който не е конгрес по даване на обещания или отглеждане на тикви ?!
В момента в България се добиват малки количества природен газ от ирландската фирма Petroceltic. Тя добива газ от малки находища в плитки води около Галата, Калиакра и Каварна.
Близо до Червен бряг, до село Девенци и на няколко други близки места, американската фирма от Денвър, Colorado Direct Petroleum Exploration през 2008г. години открива залежи около 6bcm. През 2011г дейността й в България е придобита от друга фирма в Далас – ТransAtlantic Petroleum.
„Проучване и добив на нефт и газ“ АД, гр. София е единственото българско дружество, осъществяващо пълния комплекс от дейности по търсене, проучване, разработка и експлоатация на нефтени и газови находища, както и преработка на суров нефт до крайни продукти за пазара.
Митичните очаквания за суперзалежи в Черно море все още не са се сбъднали, но …
Има друга причина … Казусът „Балкански хъб“ и мини „Южен поток“ или нови загубени милиарди заради нечия политическа суета ?!!
Балканският хъб е проект гордост, въпрос на амбиция и решителност, поради което вероятността от неразумно харчене на публични средства за престиж, като се прескочат задължителни „предпазни“ етапа на проектни проучвания, които да докажат пазарната му осъществимост и потребност. Което прави много вероятно нови загубени милиарди заради нечия политическа суета.
До този момент България се въздържаше да изразява мнение по Северен поток-2, внимавайки да стои извън спора в ЕС, като се опасяваше от негативно въздействие върху двустранните проекти с Газпром. Такъв бе случаят с писмото на осемте страните членки до Президента на ЕК Жан-Клод Юнкер от месец март 2016 година, в което те решително се противопоставиха на Северен поток-2. В последния момент българското правителство изтегли своя подпис. Реакцията на България отразява определена степен на „пленяване“ на политиката, което произтича от тоталния контрол на Газпром върху доставките и маршрутите – реално сто процента. Правителството на страната, което се оглавява от Бойко Борисов, не прави тайна от факта, че се стреми да отчете интересите на Газпром. Тази политическа линия бе продължена без изменения и по време на служебното правителство на Огнян Герджиков, с официалния отговор на предложението на Газпром за уреждане на анти-монополното разследване срещу него. Струва си да се отбележи, че България беше единствената страна в Централна и Източна Европа от тези девет страни, които влизаха в полето на разследване от Комисията, подкрепила идеите на Газпром. Подобна линия на поведение се наблюдава и по отношение на молбата на ЕК за предоставяне на мандат по Северен поток-2. Няма нито един ред в българските медии, с твърде малко изключения, посветен на намеренията на правителството в тази насока. Повече светлина бе хвърлена благодарение на информационното покритие на темата в руските медии. Статия във „Ведомости“, посветена на това заседание на европейските енергийни министри, говори за подкрепата на искането за мандат от страната на Португалия и страните от ЦИЕ и въздържаната позиция на Германия и Франция. Стара българска традиция е, когато страната е изправена пред сложен и разделящ казус на равнище ЕС, да се стреми да държи нисък профил и да следва основната група. Най-новата история на подобни случаи показва, че подобни реакции на българската правителство могат да се обърнат срещу него. Водещ мотив в тази насока е стремежа да не се компрометират шансовете за изграждане на Балканския хъб – любимият проект на премиера Борисов, който в неговата интерпретация зависи почти изцяло от доставките на руски природен газ. От публикация във вестник „Комерсант“, стана известно, че министър Петкова е подписала обвързващо споразумение с Газпром относно реализацията на мини-вариант на Южен поток. Доказателство за това са и думите на енергийния министър на Унгария Сиярто, взети от страницата на унгарското правителство, че „България и Сърбия вече са подписали необходимите споразумения (!? – за вход на турски поток и надграждане на преносната инфраструктура в съответните страни – И.В.), според които трябва да се осигури финансиране за домашните развойни проекти (Булгартрансгаз вече ги реализира – И. В.) до края на годината и необходимите разрешения да бъдат дадени до края на 2018 година, за да може газопроводът да влезе в експлоатация в края на 2018 година, което пък ще направи възможно функционирането на тръбата между Сърбия и Унгария в края на 2019 година, с възможност за пренос до 8 милиарда кубически метра газ за Унгария, ако се наложи.“ След провала на Южен поток, Газпром няма особено доверие, че България може да „прокара“ проекта през ЕК. Поради отсъствието на желание и възможност от страна на Газпром да финансира изграждането на новите капацитети на територията на България и Сърбия, българската страна се е съгласила да реализира и финансира нужните промени в газопреносната ни система, за да направи възможен пренос не само на посочените до 8 милиарда кубически метра газ за Унгария, но и допълнителни 3 милиарда за Сърбия и нови количества за Австрия – до посочените от премиера Борисов 15.4 милиарда кубически метра. Няма вариант рискът по тези инвестиции да бъде успешно управляван от Булгартрансгаз, въз основа на насрещни договори за транзит с Газпром. Европейската комисия няма да го позволи, защото тръбите през България отново ще бъдат заети над 50 процента от Газпром, а България не прави достатъчно за да осигури равен достъп и равно третиране на газ от „трети страни“, включително и от американски втечнен природен газ, отбелязва Илиян Василев в idvassilev1.blogspot.bg/2017/07/bulgaria-analytica-2.html
И така очакваме новото амплоа на премиера Борисов като петролен бос или само бос …
Свободен автор – Философът