Нищо ново всъщност. Само още един факт за брюкселското бюрократично безумие.
Главната акушерка на ЕС се тропнала преди няколко дни в Белград в рамките на балканската си обиколка и покрай забележката й, че Сърбия тъй и не се присъединява към евросанкциите към Русия, взела да обещава някои неща на Вучич. Едно от тях е, че „имало готови проекти” и ЕС бил „готов да инвестира в трансбалканския енергиен коридор, свързващ електропреносната мрежа на Сърбия с тази на съседните страни и ЕС, и в газопреносната връзка между Сърбия и България”.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул, както се казва. Туй с обещанията отдавна го знаем по нашите земи. За 36 години всички, дето се изредиха на държавното кормило, все обещаваха нещо. Известна подробност е и тази, че КПД-то на тия обещания през годините се оказа по-ниско от това на парната машина. Но това е друга тема.
Обещанията продължиха да се сипят и преди избори, и след тях и между поредните избори. Както обаче е известно, всяко нещо на тоя свят си има край. И след като родните нарочени за политици ни обещаха всичко, което можеше да се обещае, поради нямане вече на какво, взеха да ни обещават, че в бъдеще ще ни обещаят още по-хубави неща.
То тъй е и с главната акушерка на съюза, дето все ги пръква недъгави. Госпожата явно е пропуснала да се информира, че газова връзка между България и Сърбия вече съществува, построена е. Това е продължението на Турски поток, който за благозвучие и за да не дразним Брюксел, Киев и Вашингтон у нас наричат Балкански. По тоя газопровод протича „турски” (тоест – руски) газ през нашата страна и стига не само до Сърбия, ами продължава и през Унгария и Словакия, за да стигне в крайна сметка до Австрия. В това всеки може да се увери, стига да направи малка справка в интернет. И не само я има тая газова връзка, ами през 2024 г. през нея са преминали 16 674 милиарда кубически метра газ през 2024 година. Което било почти два пъти от предходната.
Същото е с електропреносната мрежа между България е Сърбия. Два електропровода – „Връшка чука” и „Ерма” с напрежение 110 киловолта, и „Нишава” с напрежение 400 киловолта, свързват електропреносните мрежи на двете страни. А от Сърбия продължават към Унгария, тоест – към ЕС.
При това положение става напълно ясно, че брюкселската акушерка ги дрънка единствено, за да прави добро впечатление. И да подчертава, дето седне и стане, че тя е шефът и щом обещае нещо, то винаги става. Е, това, че обещава да се случи нещо, дето вече е станало, за нея, както се вижда, е съвсем маловажна подробност.
Огнян Марков