„Близо 1.2 милиона жилища в България са необитаеми. Това е приблизително 1/3 от броя на всички жилища у нас. В столицата „тъмните прозорци“ са близо 24%, но в селските райони процентът е далеч по-висок – до 43. В големите градове необитаеми са средно 1/4 от жилищата. Това сочи доклад на Световната банка, подготвен за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).“, съобщават медиите.
Тази статистика ясно показва степента на разрухата на нашето държавоподобие. Не съм изненадан, защото до скоро ми се налагаше да пътувам из страната и с очите си видях избушените села и малки градчетата, изоставените домове и стопански постройки. Това е процес, който започна динамично да се развива още в началото на 80-те години на миналия век. Според експерти процесът бележи своето начало още през 1950 г., когато започва така наречената колективизацция и се поставя началото на индустриализацията, които променят картата на държавата. Хиляди села буквално изчезват, а населението им се прегрупира в по-големите градове и се превръща в работна ръка в крупните предприятия.
Разбира се, не ви съобщавам нищо ново. Съобщавам само мнението си, че сме сбъркана държава, чиито управници никога не са имали ясна стратегия за нашето бъдеще. И това катастрофално продължава, тъй като следващите и по-следващите управници са още по-големи некадърници.
Любо Кольовски