Обръщение към Министър Председателя на РБ Бойко Борисов
(моля да не бъда препращана към подопечните му министри, тъй като те не са явно достатъчно заинтересовани от конкретика)
Копие до Председателството на ЕС в България
Не мога да Ви нарека уважаеми, защото не отговорихте на едно общо писмо на майки като мен за среща с Вас! Това писмо представя всички ни хора, родители на хора с увреждания, които не са си избрали нито държавата, в която да се родят, нито болестта, която имат! Та на въпроса – нашите деца, които остават такива, са принизени под нивото на бездомните кучета и две лъвчета! Аз обичам животните, лъвовете са защитен вид и за тях се грижат международни организации, както и наши природозащитници! Вие днес сте се възмутили,че протестират, добре – не Ви харесва, че на фона на нашето председателство има протести, а защо ги има!?
Пак минавам в конкретика! Знаете ли как се обгрижва такъв човек! Не, не знаете! Знаете ли как се плащат сметки, храна и че не остава нищо за едни нужди, дето не са каприз, а необходимост!Това при моя син е рехабилитация на дадения момент, защото претърпя наскоро микроинсулт!Аз с моите доходи не мога да осигуря тази рехабилитация, нито пълната грижа! Затова има Фонд социална закрила! Миналата година се обърнах към тях и ми отпуснаха една сума, която далеч не стигна,помогнаха приятели и нашият Омбудсман Мая Манолова, на която не мога да не благодаря сърдечно! Тази година кандидатствам отново не чрез социални грижи, защото оттам информацията не е необходима, след като вече съм изпълнила един път разпорежданията им и са ме одобрили, като надлежно съм представила документи за извършените“услуги“!
Как не Ви е срам в държава членка на ЕС и тазгодишен председател да се говори и пише услуги!Това са български граждани и те имат нужда от защитата на държавата си, а не от мило предоставени „услуги“!
Нужда
Сега социалните работнички, които стъпват в дома ми, само ако напиша нещо тук или подам някаква молба без тяхното съдействие, щели да пишат доклад! Поредният! За какво?! Та, те не видяха детето ми, което е обект на моето обръщение! Видяха мен и чуха това, което пиша и тук! Аз не приемам, че живи хора могат да бъдат третирани по този начин! Защото това е третиране по-лошо от това към уличните кучета, защитените видове и прочие твари живи и дишащи!
Тъй като моя син и събратята му по съдба не са нито улични кучета, нито защитен вид, намерете форма, под която да ни търпите! Защото все още се водим живи и българи! Ние всъщност имаме Родина, държавата ни отхвърля и чака да умрем тихо и безропотно! Отказвам да го направя по описания начин! Нито ще млъкна! Ако не можете да ни решите проблемите, които не са чак толкова много и скъпоструващи, на фона на всички държавни дертове, просто ни осигурете по една бърза евтаназия, за която помолих! Хем няма да Ви тежим на ежедневието, хем ще спестите сума ти средства за“услуги“!
Омерзена съм!
Очаквам отговор, тъй като знам, че сте голям привърженик на Фейсбук, а и нашият комисар Мария Габриел отговоря за дигитализацията, та ще Ви увери колко е важна електронната комуникация!
Без поздрав и уважение, защото не ми останаха!
Рени Григорова Евстатиева, майка на Стефан Василев Евстатиев – и двамата тежки инвалиди
Град Радомир
30.01.2018 година
P.S.Ще помоля всички, които имат желание да разпространят и това ми писание!Аз вярвам на това,че добрите и нормалните хора преобладават все още в България и те нямат нужда от конвенции и документи,за да проявяват човещината си
