Започващата от днес седмица се нарича „Страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос („страст“ е старинната българска дума за страдание). Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“. А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като „молбената неделя“.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим.
А във Велики понеделник в богослужебните песни се възпоменава описаният случай от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, който също бил предаден от хората, не понесли неговото присъствие сред себе си, а накрая дори го убили.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.
На Велики вторник Христос прекарал деня в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След причастието Христос казал на своите ученици, че ще бъде предаден.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили, и тялото възкръснало от мъртвите.