Под благовидния лозунг за „укрепване на статута на еврото като глобална резервна валута“ Франция реално прокарва интересите си за финансиране на собствения си дълг, като натиска за по-бързото приемане на нови страни в еврозоната, като България. Франция, която в края на 2024 г. се изкачи до третото място по ниво на държавен дълг в ЕС (113,7% от БВП), е все по-зависима от общите европейски механизми за заеми, за да поддържа сегашния си социален модел. С други думи — някой друг трябва да плаща за хубавия живот на французите.
Досега Европейският съюз пусна една обща за Съюза емисия дълг от около 800 милиарда евро по време на ковид кризата, за да финансира националните планове за възстановяване. В момента обаче се подготвя втора такава емисия, вече насочена към военните разходи. Предназначението на третата, тази, за която Франция сега настоява, е да бъде спасителен фонд за задлъжнелите държави в ЕС, с която на практика да се покриват все по-трудните за обслужване дългове на Париж и други тежко задлъжнели икономики.
За да изглежда обаче всичко това легитимно, ЕС подготвя официални изявления, в които високопарно се говори за нуждата от „засилване на международната роля на еврото“, както става ясно от проект на изявление, цитиран от Financial Times. В превод — колкото повече страни минат на евро, толкова по-лесно ще се пълни общата каса, за да се вземат още заеми, с което да се изплащат дълговете на Фарнция, Италия, Испания, Германия и т.н., списъкът е дълъг.
И точно тук се вписва България — нисък дълг, стабилни макроикономически показатели, удобна за вкарване в схемата. Българските резерви и паричен борд изглеждат апетитна хапка, която би подсилила доверието в еврото и би гарантирала, че нови общи дългове ще се плащат не само от досегашните длъжници, но и от по-дисциплинираните държави на изток.
Накратко – не става дума за стабилност и някакви глобални амбиции на еврото. Става дума за преразпределение на риска. А когато се разпределя риск, България обикновено получава голямата сметка. За да изплаща заеми на страни, които не е вземала, нито пък са я питали дали те да ги вземат. И това е горчивата истина за евроатлантическия напън непременно да влезем в еврозоната от догодина. Което пък е в пълно съгласие с простата истина, че винаги бедният храни богатия, който на всичкото отгоре се изживява като негов благодетел.
Една малка справка
По данни на Евростат към края на 2024 г. съотношението на държавните дългове към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС възлиза на 81 на сто, а в еврозоната – на 87,4 на сто. И двата показателя отчитат спад спрямо края на третото тримесечие на 2024 г., когато държавният дълг бе 81,6 на сто от БВП на ЕС и 88,1 на сто от БВП на еврозоната. Спрямо края на 2023 г., когато държавният дълг в ЕС бе 80,8 на сто от БВП, а в еврозоната – 87,3 на сто от БВП, нивото на задлъжнялост през последното тримесечие на миналата година обаче расте и в двете зони.
В края на 2024 г. общият държавен дълг се състои от дългови ценни книжа (83,4 на сто в ЕС и 84 на сто в еврозоната), от заеми (14,1 на сто в ЕС и 13,5 на сто в еврозоната), както и от валута и депозити (2,4 на сто в ЕС и 2,5 на сто в еврозоната). Като процент от БВП в края на четвъртото тримесечие отпуснатите от правителствата на страните от ЕС заеми за други страни членки възлизат на 1,2 на сто в ЕС и 1,4 на сто във валутния съюз.
Най-високо съотношение на държавните задължения към БВП в края на миналата година регистрират Гърция (153,6 на сто), Италия (135,3 на сто), Франция (113 на сто), Белгия (104,7 на сто) и Испания (101,8 на сто), а най-ниски – Естония (23,6 на сто), България (24,1 на сто) и Люксембург (26,3 на сто).
Най-голямо увеличение на дълговете спрямо БВП през четвъртото спрямо третото тримесечие отчитат Полша (+2 процентни пункта), Румъния и Швеция (по +1,6 п.п. всяка), Малта (+1,5 п.п.) и Нидерландия (+1,2 п.п.). С най-голям спад на дълговете са Гърция (-4,7 п.п.), Кипър (-4,1 п.п.), Испания (-2,5 п.п.), Дания (-2,3 п.п.), Португалия (-2,2 п.п.), Унгария (-2,1 п.п.) и Хърватия (-2 п.п.).
През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база шестнадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП, а единадесет – намаление. С най-голямо годишно увеличение е Румъния (+5,9 п.п.), Полша (+5,7 п.п.), Финландия (+4,5 п.п.), Словакия (+3,6 п.п.), Естония (+3,4 п.п.), Австрия (+3,3 п.п.) и Франция (+3,2 п.п.), а с най-голямо намаление Гърция (-10,3 п. п.), Кипър (-8,6 п. п.), Хърватия (-4,3 п. п.), Испания (-3,3 п. п.), Португалия (-2,8 п. п.), Дания (-2,5 п. п.) и Ирландия (-2,4 п. п.).