Хиляди българи излязоха на улицата, след като Европейската комисия одобри влизането на България в еврозоната от следващата година, като основният страх е, че животът ще поскъпне значително в резултат на това. Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията там се задържа малко над нивата от преди присъединяването. Но в голяма степен, казват експерти, това отразява други положителни процеси. Икономическите показатели сочат, че преходът е до голяма степен успешен. Това е модел, от който България може да се поучи.
Икономическият растеж на Хърватия бе сред най-силните в ЕС миналата година – 3,8 процента, подпомогнат от туристически сектор, който остана стабилен въпреки нарастващите индустриални проблеми в Европа. Безработицата е на най-ниското си ниво от 1996 г., когато започва настоящата статистическа серия в страната. Средствата от различни европейски фондове продължават да постъпват бързо, благодарение на правителство, което „си прави домашното“.
Рейтинговата агенция Fitch очаква Хърватия да усвои всички 4,5 милиарда евро от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост до средата на следващата година. А може би най-важното е, че заплатите са се увеличили с над 30 процента, откакто хърватите замениха куната с еврото.
Турбулентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята на еврозоната по едно и също време, в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие бяха поддържали инфлация на равнище или дори под това на еврозоната. Но поредицата от шокове, започнали с пандемията, промени всичко това. Инфлацията се повиши значително повече от тази в еврозоната, достигайки пик от над 13 процента в Хърватия и почти 19 процента в България, оставяйки потребителите в двете страни особено чувствителни към риска от ново поскъпване.
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава една от най-високите в ЕС, анализаторите твърдят, че причините за това са слабо свързани с приемането на еврото.
„Хърватия бе единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск“, каза Петър Сорич от Икономическия факултет на Университета в Загреб, отбелязвайки, че инфлацията през 2022 – 2023 г. е била най-високата от 90-те години, когато бивша Югославия се разпадаше. При такива условия в началото на процеса на приемане, според Сорич, потребителите са изпитвали трудност да разберат какво точно движи инфлацията — което е довело до усещането, че тя е далеч по-висока от официално отчетеното.
Страховете от повишаване на цените обаче са донякъде оправдани, отбелязва и Фран Галетич, също от Икономическия факултет в Загреб, позовавайки се на опита на съседна Словения, където цените са се повишили с 9 процента в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г. „Въпреки че официалната политика изпращаше успокояващи послания, мнозина помнеха какво се е случило тогава“, казва Галетич. За да успокои обществото, хърватското правителство задължи супермаркетите да показват цените и в двете валути четири месеца преди въвеждането на еврото през 2023 г., както и една година след това.
Това обаче не спря търговците да се възползват от ситуацията. Много хърватски търговци повишиха цените си още преди да влезе в сила правилото, така че впоследствие можеха да твърдят, че не ги увеличават по време на периода с двоен етикет, пояснява Галетич. Потребителските цени са се повишили значително по-бързо в 18-те месеца около въвеждането на еврото, отколкото в самата еврозона.
България ще приложи подобна политика от август нататък и ще трябва да се поучи от хърватския опит.
А недоволството от този епизод все още не е отшумяло. По-рано тази година хървати бойкотираха супермаркети в знак на протест срещу покачващите се цени, което принуди правителството да разшири пакета от ценови тавани, въведен за някои основни стоки през 2022 и 2023 г. „Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен вероятно ги възприеха и като буфери срещу инфлацията, причинена от еврото“, каза Сорич. България, добавя той, е в по-добра позиция днес, тъй като „в момента има много по-спокойна инфлационна перспектива, отколкото имахме ние през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват ценовите промени и да се санкционират нелоялните търговски практики.“
Ползите от еврото
Като цяло обаче експертите казват, че преминаването към обща валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на дирекция „Европейски отношения“ в Хърватската народна банка, нарече приемането на еврото от страната „напълно успешна история“. Хърватия се сбогува с таксите за валутно обменяне (голям плюс за бизнеса и туризма), а премията за кредитен риск спрямо Германия, измервана чрез доходността по държавните облигации, практически изчезна. Хърватската народна банка изчислява, че страната вече спестява около 160 милиона евро годишно само от обменни и трансакционни разходи.
„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че се присъединихме в много предизвикателен момент“, казва Шабич. Но с лек намек за предпазливост към страна, която е преживяла своя дял от правителствени скандали и неефективност, тя подчерта, че „подробното и навременно планиране“, както и „ясното разпределение на задачите и отговорностите между ангажираните институции са от решаващо значение“.