Понеже пак започват вълнения за ген. Луков, невинната жертва на комунистите, трябва да се да припомня – той е типичен български простак, който станал военен министър за две години 1935-1938. Нито е първият, нищо ще бъде последният такъв. За това време се прочул с политически интриги и си спечелил за враг царя. А на заседание на министерски съвет удря три шамара и рита тогавашния вътрешен министър Иван Красновски (описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират.
Докато е бил военен министър имало съмнения, че е замесен в корупция за доставки за армията. Като го пращат в запаса 1938 г., става шеф на дружество „Петрол”, което е голям търговец на горива. С което косвено потвърждава съмненията за корупция. През 1939 г. Германия го награждава с Железен кръст, да покаже, че това е нейният човек.
В това отношение има прилики със сега. И сега Боеко го крепят фондациите „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“, без да се смущават от миналото и настоящето му. И сега има министри простаци и някои налитат на бой.
И това вакло агне Луков е убито от комунистите терористи, нали… Откровен фашист, шеф на легионерите.
Понеже някои съвсем смесват сегашно време с Втората световна война… Ако не щат да четат история и да разберат какво е било тогава, да погледнат филма „Съюзени“ (Allied) с Брад Пит и Марион Котийар. Двамата убиха най-хладнокръвно един куп културни и интелигентни хора на дипломатически прием, заедно с посланика. После заживяха щастливо с детенце в Англия. А когато се разбра, че жената на Пит информира германците, командирите му му казаха, че ако се докаже, лично трябва да я разстреля.
Иван Бакалов