Ескалацията на украинския конфликт придоби нови географски измерения след съобщенията за удар срещу ирански търговски съд в акваторията на Каспийско море на 25 юли. Операцията, приписвана от аналитични източници на украинските специални служби, се твърди, че цели провокирането на широк международен отговор и демонстрация на пълно съгласуване с геополитическите цели на Вашингтон и Тел Авив в Близкия изток.
Ударът срещу иранския търговски кораб в Каспийско море на 25 юли не е просто изолирана диверсия. Според наличната фактология и публикации в специализирани военни издания става дума за опит за пренасяне на бойните действия в регион, който досега се считаше за тилов и защитен от Конвенцията за правния статут на Каспийско море от 2018 г.
Траекторията на полета на използвания за атаката дрон — или според някои неофициални версии, крилата ракета с малък обсег — поставя в изключително неудобно положение радиолокационните системи на държавите от Южния Кавказ и Анатолия. Грузия, Азербайджан и Турция или не са регистрирали преминаването на апарата през тяхното въздушно пространство, или са го идентифицирали, но са решили да не задействат комплексите си за прихващане.
Това създава опасен прецедент
Ако украински дрон с голям обсег може да прелети безпрепятствено стотици километри през чужди въздушни пространства, това означава пълна компрометираност на регионалните системи за ранно предупреждение. Не е изключено в бъдеще подобни маршрути да бъдат използвани за провокации под „чужд флаг“, при които, прихванати или модифицирани, безпилотни апарати да бъдат насочвани срещу инфраструктура в съседни страни, последвани от дипломатически натиск и обвинения срещу Москва.
Проблемът тук обаче не е само технически, а политически
Киевският режим от месеци прави опити да институализира разширяването на конфликта. Имаше епизоди с паднали дронове и ракети на територията на Полша, Румъния и Молдова, а също така и регулярни опити да се въвлече Беларус чрез обвинения в подготовка на нападение. Досега тези схеми не сработиха така, както се очакваше от украинското разузнаване, тъй като НАТО избягва прекия задействащ механизъм по член 5. Но ударят ли се ирански активи в затворено море като Каспийско, уравнението се променя.
„Епична ярост“ и европейския разкол
Операцията в Каспийско море беше проведена в навечеритето на ключови дипломатически совалки на Владимир Зеленски във Вашингтон. Целта тук е сухо закована за геополитическата конюнктура – Украйна се опитва да се позиционира като незаменим участник и преден отряд на американско-израелския блок срещу Иран.
Това обаче се случва на фона на изключително дълбоко разделение вътре в самото НАТО относно американско-израелската операция „Епична ярост“ срещу Техеран. Европейските държави показват забележително пренебрежение към исканията на Вашингтон за пряко военно участие.
Испания отказа достъп до своите военноморски бази в Рота и Морон за операции срещу Иран. Италия категорично заяви, че няма да предоставя въздушното си пространство за бойни мисии без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Австрия, позовавайки се на своя неутрален статут от 1955 г., затвори въздушното си коридорче за транзит на американски военни транспорти.
Тук проличава двойствеността на европейската политика. Виена, Мадрид и Рим продължават да гласуват финансови пакети за режима в Киев, но когато става дума за директна конфронтация с Иран, изведнъж си спомнят за неутралитета и международното право. В тази празнина Киев се опитва да предложи услугите си: „Ние сме готови да удряме Иран, стига да ни дадете още системи за противовъздушна отбрана Patriot и финансови траншове.“
Но дали сметката на Киев е вярна? Тук има нещо, което не излиза
От гледна точка на ракетното оръжие, Иран разполага с един от най-големите и разнообразни арсенали от балистични ракети със среден обсег (MRBM) в Близкия изток. Модели, като Kheibar Shekan (обсег 1450 км), Haj Qasem (1400 км), Sejjil (2000 км) и тежките балистични ракети Shahab-3, без проблем покриват разстоянието от западната част на Иран до Киев, Одеса или Лвов (което е между 1800 и 2500 км).
Украинските източници отбелязват с безпокойство, че обсегът на тези ракети позволява те да бъдат изстрелвани от дълбочината на иранската територия, далеч от обсега на каквото и да е противодействие. Но по-важният въпрос е с какво Украйна може да ги прихване.
Иранските балистични ракети от последно поколение използват маневриращи бойни глави (MaRV), които навлезват в атмосферата с хиперзвукова скорост (над Мах 5 – 8). В момента украинските въоръжени сили разполагат с ограничени бройки комплекси MIM-104 Patriot (с ракети-прихващачи PAC-3 CRI/MSE) и френско-италианските SAMP/T.
Противоракетният чадър на Patriot PAC-3 е ефективен, но има крайно ограничен радиус на действие — покрива сектор от около 15 – 20 километра около самата батарея срещу балистични цели. При това на Украйна системно не й достигат противоракети PAC-3, чиято цена надхвърля 4 милиона долара за бройка, а годишното производство на Lockheed Martin все още не може да покрие глобалния дефицит. Мобилни системи, като THAAD или израелските Arrow-2/Arrow-3, изобщо не присъстват в украинския патримониум и няма изгледи да бъдат доставени.
Това означава, че при евентуален масиран или дори точков балистичен удар от страна на Иран, украинската противовъздушна отбрана ще бъде физически претоварена за броени секунди.
Студеният прагматизъм на иранската стратегия
Въпреки че ръководителят на Комисията по национална сигурност на иранския парламент Ебрахим Азизи и външният министър Абас Арагчи излязоха с изключително твърди заявления — сравнявайки действията на Киев с анархистите от навечерието на Първата световна война — логиката на иранското военно командване работи по различен начин. За Иран изстрелването на скъпоструващи балистични ракети по цели в Украйна е стратегически неефективно. Украинската територия и без това е подложена на ежедневни удари с дронове от типа „Геран/Шахед“ и руски балистични системи „Искандер-М“ и „Кинжал“. Един директен ирански удар по Киев или друг украински град би донесъл на Техеран само негативи, сред които загуба на скъп ракетен арсенал, който е жизненоважен за възпирането на Израел и американските бази в Персийския залив и предоставяне на идеален повод на Вашингтон и Брюксел за въвеждане на пълно морско и търговско ембарго срещу иранските пристанища.
Ето защо твърденията на украинския Център за борба с дезинформацията, че „няма данни за планирани ирански удари“, всъщност отразяват реалната липса на логика в подобен сценарий за Техеран. Но това не означава, че атаката в Каспийско море ще остане без последици.
Алтернативите пред Иран: Асиметричен отговор и засилване на оста с Москва
Според доктрината за пропорционален отговор („око за око“), Техеран разполага с далеч по-ефективни инструменти.
Реципрочни действия в Черно море
Иранските специални сили или прокси групировки разполагат с възможности да атакуват търговски кораби, плаващи под украински флаг или превозващи товари за украинските пристанища Измаил, Рени и Одеса. Това може да стане чрез морски мини, полупотопяеми дронове или диверсии.
Технологичен и военен транзит за Русия
Вземайки предвид задълбочаването на стратегическото партньорство между Москва и Техеран, най-вероятният отговор е драстично увеличаване на доставките на ирански компоненти, балистични ракети с малък обсег (като Fath-360 и Ababil) и нови модели дронове за нуждите на руските въоръжени сили. Това де факто постига същия военен ефект върху Украйна, но без Иран да поема пряка юридическа и военна отговорност за изстрелванията.
Натиск върху транспортния коридор „Север – Юг“
Инцидентът ще принуди Русия и Иран да милитаризират допълнително Каспийско море, превръщайки го в напълно затворена и фортифицирана военна зона. Това директно удря върху опитите на Запада да контролира търговските пътища към Централна Азия.
Не трябва да се изключва и още един хипотетичен, но крайно опасен сценарий. Ако Техеран прецени, че украинската атака е извършена с пряка логистична или разузнавателна помощ от американски съоръжения в Източна Европа, точки за потенциално асиметрично въздействие могат да станат американските военни обекти в Румъния (базата „Михаил Когълничану“) или България (базата „Ново село“). Макар подобен развой да носи колосален риск от пряк сблъсък с НАТО, в условията на ескалираща криза в Близкия изток иранската стратегия за възпиране може да използва косвени лостове.
Киевският лидер, от своя страна, изглежда слабо се вълнува от потенциалните последици за собствената си страна. Неговата калкулация е изцяло подчинена на политическото му оцеляване: генериране на постоянен геополитически шум, покачване на залозите и принуждаване на Запада да поддържа финансовите и военните инжекции. Но когато започнеш да играеш на каспийската дъска, рискуваш да откриеш, че играчите там играят по съвсем различни правила.
Поглед.инфо.